Мърсиър разсея с ръка издигащата се пред очите му пара.
— Ще излезе, че ние сме направили от Квебек изключително богата нова нация.
— При условие, че някой им каже — вметна президентът.
Клайн го погледна.
— Защо да го държим в тайна? Рано или късно те ще се натъкнат на находището. Ако им посочим мястото и се обединим заедно в разработването му, в знак на благодарност квебекското правителство положително ще ни продаде суров петрол на поносими цени.
— Лъжлив оптимизъм — каза Мърсиър. — Виж какво стана в Иран и страните от ОПЕК. Нека погледнем истината в очите — половината свят смята Съединените щати за лесен дивеч в изнудването, когато въпросът опре до цените.
Президентът наклони глава на една страна и затвори очи.
— Ами ако притежаваме къс хартия, постановяващ, че Канада принадлежи на Съединените щати?
Мърсиър и Клайн се втрещиха и онемяха — и двамата нямаха представа за какво говори президентът. Накрая Мърсиър изговори думите, които им се въртяха в ума.
— Не вярвам да има такъв документ.
— Аз също — присъедини се Клайн.
— Това беше пожелателна мисъл — рече президентът и махна неопределено с ръка. — Забравете я, имаме много по-земни проблеми да обсъждаме.
Мърсиър се загледа във водата.
— Най-голямата опасност за националната ни сигурност е една разпокъсана Канада. Мисля, че трябва да направим всичко възможно да помогнем на министър-председателя Сарвьо да попречи на Квебек да върви самостоятелно.
— Привеждаш убедителни аргументи — обади се президентът, — но ще те помоля засега да ги забравиш.
— Моля, сър?
— Искам да координираш свръхсекретна програма с Държавния департамент и Централното разузнаване, според която ще се осъществи независимостта на Квебек.
Мърсиър го погледна така, сякаш акула го бе ухапала.
— Струва ми се, че не съзнавате…
— Решението ми е окончателно — прекъсна го президентът. — Моля те като приятел да следваш инструкциите ми.
— Мога ли да попитам защо?
В очите на президента се появи блуждаещ поглед и Мърсиър потрепери, като чу ненадейната твърдост в гласа му.
— Имай ми доверие, като ти казвам, че разделена Канада е в най-голям интерес за Северна Америка.
Клайн закопча шлифера си, докато стоеше на южната веранда на Белия дом, чакайки колата с шофьора си.
— Не мога да не се запитам дали президентът е толкова луд, колкото е и Анри Вийон — рече той.
— Определението ти е погрешно — възрази Мърсиър. — Те може да са хитри, но не и луди.
— Странна е приказката му за обединяването на Канада със Съединените щати.
— В този случай наистина изневери на характера си. Какво ли си е наумил?
— Ти си съветникът по националната сигурност. Ако някой трябва да знае, то това си ти.
— Нали чу. Крие нещо от мен.
— И какво ще правим сега?
— Ще чакаме — отвърна Мърсиър с глух тон. — Ще чакаме, докато разбера какви ги мъти президентът.
37.
— Продадена!
Гласът на аукционера прогърмя през усилвателите като изстрел от пушка. Последва обичайната глъч от събраните хора, които отбелязаха в програмите си високата предложена цена за форд от 1946 година.
— Можем ли да представим следващата кола, моля?
Върху централния подиум на големия стадион в Ричмънд, Вирджиния, запърпори тихо перленобял мерцедес-бенц от 1930 година с каросерия, изработена по поръчка във „Фристоун & Уеб“. От трихилядното множество се разнесоха одобрителни възклицания, когато лъчите от високите прожектори осветиха блестящата боя на елегантната каросерия. Участващите в търга се струпаха около подиума — някои наклякаха, за да огледат окачването и ходовата част, други изучаваха всяка подробност на тапицировката, трети, с прозорливостта на треньори по езда от Кентъки, завираха глави в отделението за двигателя и изказваха предположения за потенциалния победител в някое дерби.
Дърк Пит седеше на третия ред и проверяваше отново реда на наддаванията в програмата си. Мерцедесът беше четиринайсети по ред в годишното издание на „Търг за стари и класически автомобили в Ричмънд“.