— Това е наистина една красива и рядко срещана кола — подхвана отново рекламата си аукционерът. — Кралицата в класическата категория. Ще започне ли някой наддаването от четиристотин хиляди?
Помощниците в търга, облечени в смокинги, минаваха между наддаващите и ги подканваха. Изведнъж един от тях вдигна ръка.
— Има предложение за сто и петдесет хиляди.
Аукционерът се впусна в неразбираемата си напевна и сладкодумна реч и наддаването тръгна бързо, след като запалянковците по коли започнаха обичайното състезаване за цената. Не след дълго се стигна до оценка от двеста хиляди и там се закова.
Погълнат от аукциона, Пит не забеляза младия мъж в костюм от три части, който се настани на празното място до него.
— Господин Пит?
Пит се обърна и видя детинското лице на Харисън Мун IV.
— Странно — рече той, без да показва изненада. — Не ми направихте впечатление на човек, който се интересува от стари коли.
— Всъщност вие ме интересувате.
Пит го погледна развеселен.
— Ако сте гей, губите си времето.
Мун сбърчи чело и се огледа наоколо, за да види дали някой не е дал ухо на разговора им. Всички бяха съсредоточили вниманието си в наддаването.
— Тук съм по официална правителствена работа. Можем ли да идем някъде, където да поговорим на спокойствие?
— Изчакайте ме пет минути — рече Пит. — Ще наддавам за следващата кола.
— Ако обичате, господин Пит, още сега — настоя Мун, стараейки се тонът му да прозвучи повелително. — Моята работа е далеч по-важна от това да гледам как зрели мъже си хвърлят парите за вехтории.
— Имам предложение за двеста и осемдесет хиляди — разнесе се гласът на аукционера. — Някой ще ми предложи ли триста хиляди?
— Е, поне не можете да кажете, че са евтини — каза тихо Пит. — Тази кола се оказа механично произведение на изкуството, инвестиция, която ще се увеличава от двайсет до трийсет процента годишно. Вашите внуци няма да могат дори да я пипнат за по-малко от два милиона долара.
— Не съм дошъл да обсъждам бъдещето на антиките. Тръгваме ли?
— Няма начин.
— Може би ще пречупите ината си, като ви кажа, че идвам от името на президента.
Лицето на Пит доби каменен израз.
— Много важно! Защо всеки хлапак, който отиде на работа в Белия дом, си въобразява, че може да сплашва света? Вървете да предадете на президента, че не сте успял, господин Мун. Можете да го осведомите също, че ако той иска нещо от мен, да прати куриер, който поне ще покаже известна класа в поведението си.
Лицето на Мун пребледня. Подобно нещо не бе очаквал, ни най-малко.
— Аз… аз не мога да направя това — заекна той.
— Жалко!
Аукционерът вдигна чукчето си.
— Обявявам един път… втори път триста и шейсет хиляди. — Той млъкна и огледа публиката. — Ако няма друго повишение… колата е продадена на господин Робърт Есбънсън от Денвър, Колорадо.
Мун беше отрязан хладнокръвно, безмилостно. Той се хвана за последната му останала възможност.
— Добре, господин Пит, на ваше разположение съм.
Мерцедесът бе изкаран от подиума и неговото място зае автомобил с четири врати, тежък два тона, със сламеножълти и бежови цветове и с подвижен покрив. Лицето на аукционера леко просветна, докато изброяваше характеристиките му.
— А сега, дами и господа, следва номер петнайсети от програмата. Дженсън, английско производство от 1950 година. Много рядка кола. Предполага се, че това е единственият модел на точно тази каросерия. Истинска красавица. Можем ли да открием наддаването с петдесет хиляди?
Първото предложение беше за двайсет и пет хиляди. Пит изчакваше мълчаливо вдигането на цената.
Мун го погледна.
— Няма ли да наддавате?
— Всяко нещо с времето си.
Елегантно облечена жена в края на четирийсетте си години вдигна картата си за участие. Аукционерът кимна и я възнагради с усмивка.
— Имам предложение за двайсет и девет хиляди от прекрасната госпожица О’Лийри от Чикаго.
— Ама той всички ли познава? — попита Мун с искрица на проявен интерес.
— Колекционерите си организират свободно общество — отвърна Пит. — Повечето от нас посещават едни и същи наддавания.
Наддаването се забави на четирийсет и две хиляди. Аукционерът усети, че идва кулминационната точка.