— Хайде, дами и господа, тази кола струва повече, много повече.
Пит вдигна картата си.
— Благодаря ви, господине. Сега вече има предложение четирийсет и три. Някой ще вдигне ли на четирийсет и четири?
Госпожица О’Лийри, облечена в карирано сако с двуредно закопчаване и права тъмносива трикотажна пола с цепка отпред, даде знак за повишаване на цената.
Преди аукционерът да обяви предложението й, картата на Пит беше отново във въздуха.
— Сега тя знае, че започвам битка с нея — каза той на Мун.
— Четирийсет и четири и сега четирийсет и пет. Кой ще каже четирийсет и шест?
Наддаването замря. Госпожица О’Лийри се посъветва със седящия до нея по-млад мъж. Тя рядко се появяваше с един и същ придружител на два търга. Беше самостоятелна жена, която сама бе натрупала състояние чрез търговия със собствена марка козметика. Колекцията й беше една от най-стойностните в света и наброяваше почти сто коли. Когато помощник аукционерът се наведе към нея, за да ходатайства за наддаване, тя поклати глава, после се обърна и намигна на Пит.
— Това трудно би могло да мине за намигване от приятел конкурент — отбеляза Мун.
— Не е лошо някой ден да опитате и с по-възрастна жена — подхвърли му Пит, сякаш съветваше ученик. — Малко са нещата, които те не знаят за мъжете.
Едно хубаво момиче си проби път до Пит и му даде да разпише договора за продажбата.
— Тръгваме ли? — попита го Мун, изпълнен с надежда.
— Как дойдохте дотук?
— Приятелката ми ме докара от Арлингтън.
Пит се изправи на крака.
— Докато я намерите, аз ще отида в канцеларията да си уредя сметката. После тя може да кара след нас.
— След нас ли?
— Нали искахте да говорим насаме, господин Мун. Затова ще ви почерпя нещо и ще ви върна в Арлингтън с истински автомобил.
Дженсънът се понесе плавно по главния път към Вашингтон. Пит беше нащрек с едното око за пътен полицейски патрул, а с другото следеше скоростомера. Кракът му беше закован върху педала за газта и поддържаше постоянна скорост от сто и десет километра в час.
Мун закопча догоре палтото си и попита с нещастен вид:
— Тази реликва няма ли отопление?
Пит обърна внимание, че през платнения покрив влиза студ. В мига, в който двигателят заработи, той се почувства в стихията си. Сега завъртя копчето на командното табло и след малко тънка струйка топъл въздух започна да изпълва вътрешността на дженсъна.
— И тъй, Мун, вече сме сами. Какво имате да ми казвате?
— Президентът иска да оглавите риболовна експедиция в реките Сейнт Лорънс и Хъдсън.
Пит стрелна с поглед пътя, после се обърна за миг към Мун.
— Будалкате ли ме?
— По-сериозен не бих могъл да бъда. Според него вие сте единственият специалист, който може да направи опит да открие копията на Северноамериканския договор.
— Значи и вие знаете за него?
— Да, той ми повери тайната десет минути след като вие си тръгнахте от кабинета му. Аз ще играя ролята на връзка между вашите претърсвания.
Пит намали скоростта до границите на разрешената и помълча известно време. После рече:
— Не съм убеден, че той е наясно какво иска.
— Уверявам ви, президентът обмисли въпроса от всеки ъгъл.
— Той иска невъзможното и очаква чудо. — По лицето на Пит се четеше недоумение, но гласът му беше спокоен. — Няма начин да бъде запазен непокътнат лист хартия, който е престоял под вода в продължение на три четвърти век.
— Признавам, че задачата не е обещаваща — съгласи се Мун. — И все пак, ако дори вероятността да съществува копие от договора да е едно на милион, президентът смята, че трябва да положим усилия да го открием.
Пит гледаше пред себе си пътя, който влиза в щата Вирджиния.
— Да предположим за миг, че извадим късмет и сложим Северноамериканския договор в скута му. И после?
— Не мога да ви кажа.
— Не можете или не искате?
— Аз съм само извънреден помощник на президента… куриер, както грубо се изразихте преди малко. Правя това, което ми се каже. Дадени са ми нареждания да ви оказвам всякаква помощ и да следя да се изпълняват всички ваши молби относно финансирането и съоръженията. А какво ще стане ако и когато извадите четлив документ, това не е нито моя, нито ваша работа.