— Кажете ми, Мун — заговори Пит с тънка усмивка, — чел ли сте „Как да печелим приятели и да влияем на хората“?
— Дори не съм чувал за такава книга.
— Не се изненадвам. — Пит се доближи плътно до задницата на електрическа миникола, която не отстъпваше от скоростната лента, и й светна с фаровете. Най подир шофьорът отвърна на сигнала и даде път на дженсъна. — Ами ако откажа?
Мун почти незабележимо се стегна.
— Президентът ще бъде много разочарован.
— Поласкан съм — рече Пит и потъна в мисли. След известно време се обърна към младия човек и додаде: — Добре, ще положа всичките си усилия. Предполагам, че ще трябва да започнем веднага.
Мун само кимна, изпълнен с огромно облекчение.
— Точка първа от вашия списък — подхвана Пит. — Ще имам нужда от хора и техника на НЮМА. Но най-важното е, че адмирал Сандекър трябва да бъде уведомен за задачата. Няма да работя зад гърба му.
— Опитът, който ще предприемете, господин Пит, попада под определението „деликатна ситуация“. Колкото по-малко хора знаят за договора, толкова по-малка ще бъде вероятността канадците да надушат нещо.
— Сандекър трябва да бъде уведомен — повтори с твърд глас Пит.
— Добре, ще уговоря среща и ще го запозная със задачата.
— Това няма да е достатъчно. Искам адмиралът да бъде уведомен лично от президента. Той го заслужава.
Мун доби вид на човек, комуто са откраднали портфейла. Гледаше право напред, когато отвърна:
— Добре, считайте го за сторено.
— Точка втора — продължи Пит. — Ще ми трябва помощник, който да се занимава с историческото проучване.
— Има неколцина специалисти във Вашингтон, които са на държавна работа. Ще ви изпратя техните резюмета.
— Имах предвид една жена.
— По някаква определена причина ли?
— Капитан трети ранг Хайди Милиган извърши предварителното проучване, свързано с договора. Знае пътя до архивите и не е нужно тепърва да бъде въведена в тесния ни кръг.
— Разумно предложение — отбеляза Мун замислен, — само че тя се намира някъде в Тихия океан.
— Обадете се на началника на военноморските сили и я върнете тук, при условие, разбира се, че имате тази власт.
— Имам тази власт, господин Пит — отвърна студено Мун.
— Точка трета. Едно от копията на договора е потънало с „Емприс ъв Айрланд“, който лежи под канадски води. Няма никакъв начин да запазим в тайна водолазните операции. Според съществуващите закони за изваждане на потънали плавателни съдове, длъжни сме да уведомим тяхното правителство, „Канадската тихоокеанска железопътна линия“, която притежава плавателния съд, и застрахователните дружества, изплатили застраховките.
Покорният израз на Мун се смени със самодоволство.
— По тази точка съм ви изпреварил. Всички необходими документи минаха по каналния ред. Вашето обяснение за прикритие е, че сте група археолози, търсещи артефакти, които ще бъдат реставрирани и дарени на американските и канадските морски музеи. По време на операцията обаче ще трябва да съберете голямо количество отпадъци, за да хвърлите прах в любопитните очи.
— Точка четвърта. Парите.
— Ще разполагате с щедра сума, докато свършите работата докрай.
Пит замълча за миг, заслушан в равномерното пърпорене на двигателя със 130 конски сили, преди да заговори отново. Слънцето се бе спуснало под върхарите на дърветата и той включи фаровете.
— Не давам никакви гаранции — рече той накрая.
— Разбрано.
— Как ще поддържаме връзка?
Мун извади писалка и написа нещо на гърба на програмата за търга.
— Можете да ме намирате на този телефон по всяко време на денонощието. Няма да се срещаме лице в лице отново, освен ако не изпаднете в неочаквано кризисно положение. — Той замълча и погледна Пит, опитвайки се да разгадае израза на лицето му. Но то беше непроницаемо. — Някакви други въпроси?
— Не — отвърна Пит, погълнат от мисли. — Нямам други въпроси.
В главата на Пит се въртяха стотици въпроси, но Мун не можеше да отговори на нито един.
Той се опита да си представи какво ли би могъл да намери под зловещите течения на реките Хъдсън и Сейнт Лорънс, но нищо не изплува в съзнанието му. Тогава се запита какво ли в този луд, неразгадаем план го караше да се впусне към неизвестното.
38.