— Това е времето за решение.
Сандекър не говореше на никого определено, докато оглеждаше хидрографските карти, фотоувеличени дотолкова, че да покрият една цяла стена на оперативната зала на НЮМА. Той почука с кокалчето на показалеца си върху сектора, изобразяващ част от река Хъдсън.
— С „Манхатън лимитид“ ли ще се заемем първо… — попита той и посочи съседната карта, — или с „Емприс ъв Айрланд“? — Обърна се с лице към залата и обходи с поглед четиримата души, насядали около дългата маса. — Кой да има предимство?
Хайди Милиган, чието лице издаваше умора след дългия полет от Хонолулу, понечи да се обади, но се въздържа.
— Първо жените — подметна Ал Джордино захилен.
— Не съм специалистка, за да изразявам гласно мнение по изваждането на плавателни съдове — започна тя плахо, — но мисля, че корабът предлага по-добри възможности за откриване на четлив договор.
— Бихте ли изтъкнала аргументите си? — попита Сандекър.
— Преди ерата на въздухоплаването — впусна се в обяснения Хайди — дипломатическите куриери, пътуващи с презокеански кораби, са спазвали стандартната процедура да поставят документите между няколко пласта мушама, за да ги предпазят от намокряне. Спомням си случая с един куриер, в чийто труп, изхвърлен на брега шест дни след потъването на „Лузитания“, били намерени непокътнати важни документи.
Сандекър се усмихна и й кимна със задоволство. Щеше да е полезно да има такава жена сред тях.
— Благодаря ви, капитан. Дадохте ни първия лъч надежда.
Джордино се прозя. До късно през нощта Пит го бе запознавал с предстоящата задача и сега единственото, което можеше да прави, за да не заспи, беше да се прозява.
— Може би и Ричард Есекс да е увил копието в мушама — вметна той.
Хайди поклати глава.
— По-вероятното е да го е сложил в кожена пътна чанта.
— В такъв случай едва ли се е запазило — отбеляза Сандекър.
— Аз продължавам да настоявам първо за влака — обади се пак Джордино. — „Емприс“ лежи на дълбочина петдесет метра — доста под безопасната дълбочина за потапяне с бутилки под налягане. Докато влакът няма да се намира на повече от дванайсет метра под вода. След седем десетилетия корабът положително е разяден от солената вода, вливаща се от голфа Сейнт Лорънс. А влакът ще е много по-запазен в сладководната река.
Сандекър отмести поглед към един дребен мъж, чиито кафяви очи като на кукумявка гледаха през очила с големи рогови рамки.
— Руди, ти какво ще кажеш?
Руди Гън, директор по материално-техническото снабдяване в НЮМА, вдигна глава от листа на клипборда си, изпълнен с драсканици, и неволно почеса носа си. Гън рядко рискуваше или проиграваше гледните си точки. Винаги залагаше на сигурни карти, почиващи на солидни факти, а не на предполагаеми проценти.
— Моите предпочитания са за кораба — отвърна той тихо. — Единственото предимство за претърсване първо на „Манхатън лимитид“ е това, че той лежи на родна почва. Течението на река Хъдсън обаче е със скорост три и половина кноти. Доста голяма скорост за задоволителна работа от страна на водолазите. И както предположи Ал, има вероятност локомотивът и вагоните да са заровени под тинята. Това означава извършване на подводни изкопни работи. Което е най-лошото.
— Изваждането на кораб от открито подводно пространство е много по-сложно и отнема повече време, отколкото да се извади пулманов вагон от подводните плитчини — възрази Джордино.
— Вярно — призна Гън, — но ние знаем къде точно лежи „Емприс“. Докато гробът на „Манхатън лимитид“ все още не е открит.
— Влаковете не са разтворими. Ще търсим в строго определен район, по-малък от два квадратни километра. Едно проучване с протонов магнитометър ще открие влака само за няколко часа.
— Говориш така, сякаш локомотивът и вагоните са все още скачени и са заедно. По-вероятно е след падането от моста те да са се пръснали из речното корито. Сигурно в продължение на седмици ще изваждаме не този вагон, който ни трябва. Аз не мога да приема това преимущество. Прекалено се залага на „я улучиш, я не“.
Но Джордино не отстъпваше.
— Какво преимущество ще представиш срещу това да търсим мъничък пакет в разпадащ се четиринайсетхилядитонен плавателен съд?
— Нека да отхвърлим преимуществата — намеси се спокойно и за първи път Пит, който седеше в единия край на масата, сплел пръсти зад главата си. — Предлагам да опитаме и двете операции едновременно.