Выбрать главу

В оперативната зала настъпи тишина. Джордино отпи от кафето си, размишлявайки над думите му, Гън също гледаше замислен през очилата с дебели стъкла, когато попита:

— Можем ли да си позволим усложнението да разделим усилията си?

— По-добре попитай можем ли да си позволим толкова много време в другия случай? — рече Пит.

— Имаме ли краен срок? — поинтересува се Джордино.

— Не, няма да се придържаме към строго определен график — поясни Сандекър, докато се отдалечаваше от картите, за да седне до единия ъгъл на масата. — Само че президентът даде ясно да се разбере, че ако съществува копие на Северноамериканския договор, то трябва да му бъде предоставено час по-скоро. — Адмиралът поклати глава. — Колкото до това, каква ще е ползата за правителството от някакъв си прогизнал седемдесет и пет годишен лист хартия, не бе обяснено. Не ми бе предоставен лукса и да попитам защо. Дърк е прав. Нямаме толкова време, че да провеждаме спокойно операциите една след друга.

Джордино погледна към Пит и въздъхна.

— Добре, ще стреляме по два заека с един изстрел.

— С два изстрела — поправи го Пит. — Докато експедицията по претърсването на кораба си проправя път в корпуса му, проучвателният екип ще прави опити да открие „Манхатън лимитид“ в Хъдсън, или по-точно правителствения вагон, в който е пътувал Ричард Есекс.

— Колко най-рано можем да отбележим началото на работата? — попита Сандекър.

Погледът на Пит изглеждаше далечен, сякаш беше съсредоточен в някакъв предмет отвъд стената на залата, когато се обади:

— Трябват ни четирийсет и осем часа, за да съберем екип и уреди, двайсет и четири часа, за да натоварим и оборудваме един плавателен съд. Тогава, ако случим с благоприятно време за отплаване, след пет дни можем да хвърлим котва над „Емприс“.

— А за „Манхатън лимитид“?

— Мога да подсигуря кораб, оборудван с магнитометър, хидролокатор със странично сканиране и уред за определяне на поддънния профил, който да бъде на обекта вдругиден по това време — отвърна уверено Джордино.

Разчетеното време като че ли изпълни с оптимизъм Сандекър, но той не зададе повече въпроси на хората пред него. Те бяха най-добрите в своята професия и рядко го бяха разочаровали. Изправи се и кимна на Джордино.

— Ал, възлагам на теб търсенето на „Манхатън лимитид“. Руди, ти ще оглавиш операцията по претърсването на „Емприс ъв Айрланд“. — После се обърна към Пит. — Дърк, ти ще действаш като ръководител и на двете задачи.

— А аз откъде да започна? — попита Хайди.

— С кораба. Открийте строителния му проект, плана за разположение на палубите, точното местоположение на кабината на Харви Шийлдс, изобщо всички данни, които със сигурност ще ни отведат до договорите.

Хайди кимна.

— Публичното разследване на бедствието се е състояло в Квебек. Ще започна с ровенето в копията от съдебните решения. Ако секретарката ви ми запази място за следващия полет, мога веднага да тръгна.

Хайди изглеждаше изтощена и психически, и физически, но времето прекалено притискаше Сандекър, за да й предложи кавалерски няколко часа сън преди това. Той замълча за миг, оглеждайки последователно решителния израз на всяко лице.

— Добре — заключи той без никаква емоция, — тогава на работа!

39.

Генерал Морис Симс, облечен небрежно като рибар, се чувстваше неловко с бамбуковата пръчка и плетената въдичарска кошница в ръка, докато вървеше по утъпканата пътека към реката Блекуотър, минаваща край селцето Сюардс Енд в Есекс. Той спря до ръба на брега под живописен каменен мост и кимна за поздрав на мъжа, който седеше на сгъваем стол и търпеливо съзерцаваше тапата на въдицата си върху повърхността на водата.

— Добро утро, господин министър-председател! — подвикна той.

— Добро утро, генерале!

— Ужасно съжалявам, че ви безпокоя по време на отпуската ви.

— Няма нищо — отвърна другият. — Пустият му костур така и не ще да кълве. — Той посочи с глава сгъваемата масичка до него, върху която стърчеше бутилка с вино и нещо, което Симс оприличи на пай с шунка и кайма. — В кошницата има още чаши и чинии. Опитайте шерито и пая.

— Благодаря, сър, няма да откажа.

— Какво ви води насам?

— Северноамериканския договор, сър — отвърна бригадният генерал, докато си наливаше чаша шери. — Нашият човек в Щатите съобщава, че американците са впрегнали всички сили, за да го открият.