— Има ли вероятност да успеят?
— Твърде е съмнително. — Симс вдигна бутилката. — Още шери?
— Да, благодаря.
Симс му наля.
— Отначало предположих, че те ще направят някои дребни проучвания, без да задълбават много, разбира се, колкото да се убедят сами, че няма голяма надежда документът да е оцелял. Сега обаче изглежда, са запретнали съвсем сериозно ръкави.
— Лоша работа — измърмори министър-председателят. — Това показва, поне на мен, че ако дори донякъде да успеят, положително възнамеряват да изпълнят условията, посочени в договора.
— И аз тъй мисля — призна Симс.
— Не мога да си представя Британската общност без Канада — отбеляза министър-председателят. — Цялата структура на презокеанската ни търговска организация ще започне неминуемо да се разпада. Нашата икономика, тъй да се каже, тъпче на място. Загубата на Канада ще бъде истинско бедствие.
— Толкова ли е зле положението?
— Дори по-зле. — Министър-председателят говореше, загледан във водата. — Ако Канада се изтегли, след три години Австралия и Нова Зеландия ще я последват. Да не ви казвам какви ще бъдат последствията от това за Обединеното кралство.
На Симс му беше трудно да възприеме обхвата на злокобното предсказание на министър-председателя. Англия без империя беше нещо немислимо. И все пак, колкото и да беше тъжно, той знаеше, че британският стоицизъм щеше да намери начин да приеме положението.
Тапата на въдицата се потопи бързо няколко пъти и отново застина на повърхността. Замислен, министър-председателят отпи от шерито си. Той имаше ярко изразени груби черти на лицето, немигащи сини очи и устни, чиито краища бяха извити нагоре като в постоянна усмивка.
— Какви инструкции сте дал на хората си? — попита той.
— Само да наблюдават и да докладват за действията на американците.
— Запознати ли са с потенциалната заплаха от договора?
— Не, сър.
— По-добре ги осведомете. Те трябва да знаят за опасността, застрашаваща нацията ни. Къде сме по отношение на другите?
— Използвайки Националната агенция за подводни и морски изследвания като прикритие, американският президент е наредил да се извърши усилена операция по спасяване на имущество от „Емприс ъв Айрланд“.
— Тази работа трябва да се пресече в зародиш. Не бива да ги допускаме да се доближават до „Емприс“.
Симс се изкашля.
— Но как… по кой начин, сър?
— Време е да кажем на канадците какво са предприели американците. Ще им предложим нашето съдействие съгласно законите на Британската общност. Ще изискаме от тях да отменят разрешението, което са дали на НЮМА да провежда операция в Сейнт Лорънс. Ако американският президент продължи да упорства с това безразсъдство, взривете останките от кораба и унищожете английското копие на договора.
— Ами американското копие потънало с влака? Не можем да им наредим да стоят далече от тяхна река.
Министър-председателят хвърли на Симс смразяващ поглед.
— Тогава ще трябва да помислите за нещо по-драстично, нали?
Четвърта част
Емприс ъв Айрланд
40.
Май 1989 година
Отава, Канада
Вийон затвори папката и поклати глава.
— Глупости!
— Уверявам ви — настоя Брайън Шоу, — не са глупости.
— Какво означава всичко това?
— Точно това, което прочетохте в доклада — отвърна Шоу, гледайки Вийон право в очите. — Американците са предприели операция за изваждането на договор, според който им се дава цялата Канада.
— Досега не съм чувал за такъв договор.
— Малцина са чували. — Шоу замълча и запали цигара. — Веднага след изгубването на документите почти всички сведения, отнасящи се до преговорите, са били тайно унищожени.
— Какво доказателство имате, че американците наистина са на път да сложат ръка върху този договор?
— Тръгнах по една нишка в лабиринт. Тя ме отведе до един човек на име Дърк Пит, който заема висок пост в Националната агенция за подводни и морски изследвания. Наредих на служители от посолството ни да го следят зорко. Те разузнали, че той оглавява две експедиции — едната, за претърсване на мястото на река Хъдсън, където е потънал влакът на Есекс, и другата, за „Емприс ъв Айрланд“. Бъдете сигурен, господин Вийон, че той не е тръгнал да търси съкровище.