— Браво на теб! Намерила си игла в купа сено. Сега няма да е нужно да нарязваме кораба на парчета.
— Това е добрата новина — продължи Хайди. — Следва лошата.
— Дай да я чуем.
— „Сторстад“, норвежкият кораб за превозване на въглища, който потопил „Емприс“, ударил лайнера в средата на десния му борд, точно между комините, и пробил клинообразна дупка, широка близо пет метра и висока петнайсет метра. Носът на товарния кораб се врязал в помещението на котлите под водолинията, точно над което се намирали второкласните помещения.
— Искаш да кажеш, че „Сторстад“ е смачкал кабината на Шийлдс ли?
— Трябва да очакваме най-лошото. — Хайди разгъна върху морските карти копие на плана на „Емприс ъв Айрланд“ и посочи с върха на молива си малко кръгче. — Номер четирийсет и шест е била външна кабина на десния борд. Значи се е паднала или съвсем близо, или точно в средата на мястото на удара.
— Може би това обяснява защо не е било намерено тялото на Шийлдс.
— Сигурно е бил направо смазан, докато е спял.
— Защо е „лош късмет“, като ти казах под какъв ъгъл лежи „Емприс“?
— Крен от четирийсет и пет градуса на десния борд поставя кабината на четирийсет и шест градуса в речното корито — отвърна Хайди. — Това предполага, че цялата й вътрешност е заровена под речната утайка.
— Значи отново сме в изходна позиция. Утайката може и да е запазила защитната обвивка на договора, но пък ще ни затрудни да го открием.
Хайди наблюдаваше мълчаливо как Пит бавно тупка с пръсти по масата, докато умът му прехвърляше данните пред него. Дълбоките му зелени очи гледаха разсеяно.
Тя се пресегна и докосна ръката му.
— За какво мислиш?
— За „Емприс ъв Айрланд“ — отвърна тихо Пит. — За забравения от света параход. Гробницата на хиляди хора. Един бог знае какво ще открием, когато проникнем в него.
43.
— Надявам се, нямате нищо против, че поисках веднага да ви видя — каза президентът, излизайки от асансьора.
— Никак дори — отвърна Сандекър без нотка горделивост. — Всичко е подготвено. Заповядайте оттук.
Президентът направи знак на хората от тайните служби да чакат до асансьора, после последва адмирала по застлания с килим коридор до голяма портална врата от кедрово дърво. Сандекър отвори едното крило и се отдръпна настрана.
— Заповядайте, господин президент.
Помещението беше кръгло, а стените — облепени с тъмночервен плат. Прозорци нямаше, единствената мебел беше голяма маса във форма на бъбрек, поставена точно в средата. Плотът й се осветяваше от два горни прожектора — син и зелен. Президентът се приближи и спря поглед върху предмет, дълъг деветдесет сантиметра, който лежеше върху фин пясък.
— Значи така изглежда той — каза президентът с благоговение в гласа.
— Да, така изглежда гробът на „Емприс ъв Айрланд“ — потвърди Сандекър. — Нашият миниатюрен модел е направен по видеоснимки, препредадени от „Ошън венчърър“.
— А това ли е спасителният кораб? — посочи президентът друг модел, който висеше върху прозрачна пластмасова поставка на около трийсет сантиметра над „Емприс“.
— Да, моделите са в точна пропорция един към друг. Разстоянието между тях показва дълбочината от повърхността до морското дъно.
Президентът огледа отново модела на „Емприс“, после поклати глава от удивление.
— Договорът е толкова малък спрямо огромния параход. Откъде ще почнете да търсите?
— Нашата изследователка е открила пролука на това място — поясни Сандекър. — Успяла е да определи точното местоположение на кабината на Харви. — Той посочи място в средата на заровения десен борд на корпуса. — Тя се пада някъде тук. За жалост, има голяма вероятност кабината да е напълно разрушена при сблъсъка с товарния кораб.
— И как смятате да стигнете до нея?
— След като екипът проучи вътрешността на парахода с подводен апарат за търсене от разстояние — отвърна Сандекър, — операцията по изваждането ще започне от лодъчната палуба и ще прониква надолу към целта.
— Струва ми се, че сте избрали по трудния път — отбеляза президентът. — Аз например бих влязъл от долната външна страна на корпуса.
— Лесно е да се каже… Според възможно най-точните ни изчисления кабината на Шийлдс лежи под тонове тиня. Уверявам ви, господин президент, чистенето на дънна кал е опасна, изтощителна процедура, която отнема и много време. Атакувайки вътрешността на кораба, хората ще имат твърда платформа, от която да си вършат работата и най-важното, ще могат по всяко време да определят точно откъде да проникнат, като се ориентират по плана на корабостроителите.