— Това не е редно — измърмори Гън.
— Ще трябва да забравим за справедливото възмущение — отбеляза Пит. — Въпросите, пред които сме изправени са: кой и защо. Дали ония са просто крадливи спортуващи водолази, или са хора с точно определени мотиви?
— Камерите могат да ни ги разкрият — каза Гън.
— Твърде е възможно — отвърна с лека усмивка Пит. — При условие че похитителите не дръпнат щепсела на Бебето.
Когато двамата се върнаха в командния пункт, завариха там особена атмосфера — тежка, остра и почти наелектризирана. Хайди седеше на стол и трепереше, лицето й нямаше никакъв цвят, погледът й беше празен. Един млад компютърен техник й подаваше чаша с бренди и я увещаваше да го изпие. Тя изглеждаше така, сякаш беше видяла трети призрак за деня.
Хоукър и другите трима инженери се бяха навели над електрическото табло и проверяваха редиците от изгасналите индикаторни лампи, като безрезултатно пробваха бутоните и превключвателите. На Пит му стана ясно, че всички връзки с АТР са прекъснати.
Хоукър вдигна поглед при появата на Пит.
— Искам да ти покажа нещо интересно.
Пит кимна към Хайди.
— Какво й има?
— Видя нещо, от което направо й призля.
— На мониторите ли го видя?
— Да, точно преди предаването да прекъсне — поясни Хоукър. — Хвърли им и ти един поглед, като превъртя видеолентата.
Пит започна да наблюдава екраните. До него застана да гледа и Гън. На тъмните екрани бавно се появи светлина и тримата видяха още веднъж как АТР се показва над обляната в слънце водна повърхност. После ярката светлина отслабна и замига на чести интервали.
— Това е моментът, когато Бебето бива измъкнато от водата — отбеляза Пит.
— Да — потвърди Хоукър. — Сега идва следващото действие.
По екраните на мониторите минаха хоризонтално една след друга няколко изкривени линии, след което лявата внезапно изчезна.
— Кьопави гадове! — изнегодува с тъга в гласа Хоукър. — Много им разбира главата от чувствителен апарат! Изпуснаха Бебето на лявата му камера и счупиха кинескопа за цветно изображение.
В този момент булото се отдръпна назад и дойде на фокус. Сега можеше ясно да се види каква е материята.
— Пластмаса! — възкликна Гън. — Тънък лист матова пластмаса.
— Това е обяснението за протоплазмата — каза Пит. — Ето ги и съседите ви призраци.
Две фигури в гумени водолазни костюми бяха коленичили и изучаваха АТР.
— Жалко, че не можем да видим лицата им под маските — рече Гън.
— Ей сега ще видиш и лице — каза Хоукър. — Гледай.
В обхвата на обектива се показаха два крака във високи ботуши и панталони „Деним“. Притежателят им спря зад водолазите, наведе си и се вторачи в обектива. Носеше пуловер в английски военен стил с кожени кръпки на раменете и лактите. На главата си имаше плетена шапка, килната небрежно на една страна; прошарената му коса на слепоочията беше сресана грижливо над ушите. На възраст е някъде между шейсет и шейсет и пет годишен, прецени Пит, от типа хора, които изглеждат по-възрастни от годините си.
Лицето му имаше сурови, самоуверени черти, присъщи на мъжете, склонни да рискуват. Тъмните му очи гледаха с безпристрастния интерес на снайперист, който се взира през мерника на телескопа в набелязаната си жертва.
Изведнъж очите на мъжа леко, почти незабележимо се разшириха и напрегнатият израз на лицето му премина в гняв. Той изкриви устни, изричайки беззвучно нещо и мигом изчезна от поглед.
— Не мога да чета по устни — обади се Пит, — но мисля, че каза „Глупаци такива!“.
После върху АТР бе метнато нещо като насмолен брезент и мониторите угаснаха за последен път.
— Това е всичко, което Бебето е записало — рече Хоукър. — Връзката се загуби минута след като ония разбиха електрическата схема.
Хайди стана от стола и запристъпва като в транс. Посочи към замлъкналите монитори и с треперещи устни едва чуто пророни:
— Аз го познавам… Знам кой е… мъжът от екрана.
46.