Глай сви високомерно рамене в знак на примирение и не продума повече. Не смяташе за нужно да си хаби думите. Онова, което Шоу не знаеше, което и никой друг не знаеше, беше, че той бе набутал радиодетонатор в един от контейнерите с тризинол.
Само да натиснеше един бутон, и можеше да възпламени взривните устройства когато му хрумнеше.
47.
Мърсиър обядваше с президента в семейната трапезария на Белия дом. Беше благодарен на шефа си, че, за разлика от предшествениците си, предлагаше коктейли преди пет часа следобед. Вторият „Роб Рой“ беше дори по-вкусен от първия, макар да не вървеше много със солзбърийския стек.
— Последните разузнавателни данни говорят, че руснаците са придвижили още една дивизия до индийската граница. С нея стават десет — достатъчно за нашественическа армия.
Президентът погълна лакомо парче варен картоф и рече:
— Момчетата в Кремъл доста се опариха с нахлуването в Афганистан и Пакистан. И сега на ръцете им легна пълноправно мюсюлманство, което се изсипа в Матушка Русия. На мен обаче ми се ще да нахлуят в Индия. Това ще е повече от очакванията ни.
— Ние не можем да седим като зрители и да не бъдем в бойна готовност.
— О, бихме могли да раздрънкаме оръжия и да произнасяме пламенни речи в Обединените нации, като изобличаваме поредния пример за комунистическа агресия. И още, да изпратим няколко авионосци в Индийския океан, да обявим ново търговско ембарго.
Мърсиър бодна от салатата си.
— С други думи, ще правим същото, както досега. Ще стоим отстрани и ще наблюдаваме…
— … как руснаците сами копаят гроба си — прекъсна го президентът. — Да се нахлуе в територия с население от седемстотин милиона души, които живеят в бедност, е все едно „Дженерал мотърс“ да купи голям процъфтяващ бранш. Повярвай ми, руснаците ще загубят, като спечелят.
Мърсиър не се съгласи с президента, макар дълбоко в себе си да допускаше, че главата на нацията вероятно е прав. Той смени темата, като мина на друга, засягаща по-вътрешни въпроси.
— Квебекският референдум за пълна независимост ще се проведе следващата седмица. След пълните поражения през осемдесета и осемдесет и шеста, третият път може да се окаже успешен.
Президентът изглеждаше напълно равнодушен, докато загребваше с пълна вилица от граха.
— Ако французите си мислят, че пълният суверенитет води към утопия, чака ги горчиво разочарование.
Мърсиър реши да направи сондаж и подхвърли:
— Можем да попречим, като приложим сила.
— Никога не се предаваш, нали, Алън?
— Меденият месец свърши, господин президент. Въпрос е само на дни, преди конгресната опозиция и медиите да започнат да ви определят като нерешителен водач. Пълна противоположност на надеждите, които давахте по време на изборната кампания.
— Само защото не искам да воювам със Средния изток или да изпращам войски в Канада ли?
— Има и други мерки, не толкова драстични, които да говорят за решителност.
— Не виждам причина да се дава дори една американска жертва заради намаляването на влиянието ни над петролен залеж в пустинята. Колкото до Канада, нещата ще се разрешат от само себе си.
Мърсиър неочаквано го запита без заобикалки:
— Защо искате да има разделена Канада, господин президент?
Върховният глава го погледна със студенина в очите.
— Така ли мислиш? Че искам да видя една разпокъсана съседна държава, в която цари хаос?
— А какво друго да мисля?
— Имай ми доверие, Алън. — Изражението на президента стана по-дружелюбно. — Имай доверие в онова, което се каня да направя.
— Как, като не знам какво е то? — отвърна смутен Мърсиър.
— Отговорът е прост — рече президентът с лека тъга в гласа. — Правя всичко възможно да спася критично болните Съединени щати.
Новината положително беше лоша. От навъсеното лице на Харисън Мун президентът разбра, че не може да е друга. Той отмести настрана листа с написаната реч, която редактираше, и се облегна назад на стола.
— Имаш вид на човек с проблеми, Харисън.
Мун сложи папка върху бюрото му.