— „Сафо I“ плава на двайсет метра от левия борд на „Емприс“. Наредих на екипажа й да патрулира четиристотинметровия периметър около потъналия кораб, докато се приготвим да разчистваме отломките.
— Добре си го измислил — рече Пит. — Някакви следи от нашественици?
— Никакви.
— Е, този път поне ще сме готови да ги посрещнем.
Хоукър сви рамене в знак на съмнение.
— Не разполагам със съвършена детекторска система. Видимостта е много ниска и камерите не могат да виждат надалече.
— А хидролокаторът със странично сканиране?
— Неговите датчици покриват триста и шейсет градусов обхват до триста метра, но пак няма гаранции. Човешкото тяло се вижда като страхотно малък обект.
— А някакви кораби да кръстосват по повърхността?
— Преди десет минути мина един петролен танкер — отвърна Хоукър. — А сега откъм реката се задава нещо като шлеп за боклук, теглен на буксир.
— Вероятно е тръгнал да изхвърли товара си в залива — предположи Пит. — Няма да е излишно, ако го държиш под око.
— Готови за запалване! — разнесе се гласът на Руди Гън, който наблюдаваше мониторите и говореше в микрофона на наушните си слушалки.
— Добре, кажи на водолазите да изчезват оттам — нареди Пит.
В командния пункт влезе Хайди. Беше облечена с работен комбинезон от светлокафяво рипсено кадифе и крепеше внимателно пред себе си поднос с десет димящи чаши кафе. Започна да ги раздава първо на инженерите и последната чаша поднесе на Пит.
— Изпуснах ли нещо? — попита го тя.
— Идваш тъкмо навреме. Готови сме за първото запалване на горелката. Стискай палци да сме сложили точното количество пироксон на точното място.
— Какво ще стане, ако не сте улучили количеството?
— Ако не е достатъчно, няма да постигнем нищо. Ако сме сложили повече, едната половина на кораба ще хлътне и това ще ни отнеме дни работа, за което нямаме време. Ще е все едно че сме екип по разрушаване на сгради, които събарят етаж по етаж. Взривните устройства трябва да бъдат поставени на стратегически места, за да може вътрешната конструкция да рухне върху предварително определена площ.
— Източникът на мигаща светлина е нагласен и отброява — съобщи Гън.
Пит предугади въпроса, който се въртеше в главата на Хайди, и поясни:
— Този източник на мигаща светлина представлява електронно хронометрирано запалително приспособление, което възпламенява пироксона.
— Водолазите напуснаха кораба и вече броим — обади се отново Гън. — Десет секунди.
Всички погледи в командния пункт се вторачиха в мониторите. Очаквайки напрегнато резултатите, броенето като че ли нямаше край. След малко гласът на Гън проряза тежката атмосфера.
— Възпламеняваме.
Ярка светлина обгърна горната част на десния борд на „Емприс ъв Айрланд“ и две накалени до бяло ленти се извиха нагоре от едно и също място и се плъзнаха около палубата и отвесните прегради, образувайки огромен кръг от извънредно висока температура. Облак пара изригна над огнения свод и се завихри към повърхността.
След малко средната част започна да хлътва. Увисна за миг, сякаш не искаше да се предава, но пироксонът стопи и последната здрава спойка и остарялата стомана падна безшумно навътре към долната палуба и изчезна от поглед, като остави отвор с диаметър от шест метра. Стопените краища от червени станаха сиви и се втвърдиха от вечно студената вода.
— Май успяхме! — възкликна възбуден Гън.
Хоукър хвърли слушалките си във въздуха и закрещя от радост. После всички заръкопляскаха.
— Спусни захващащите челюсти — каза с рязък тон Пит. — Да не губим време и да разчистим онзи боклук оттам.
— Попаднах на нещо.
Не на всички вниманието бе приковано към мониторите. Мъжът с рошавата коса пред записващото устройство на хидролокатора със странично сканиране не отделяше поглед от контролната карта.
Пит застана зад него.
— Можеш ли да разпознаеш какво е?
— Не. Разстоянието е прекалено голямо, за да се види някаква подробност. Стори ми се, че нещо падна от онзи шлеп, който плава откъм левия ни борд.
— Под ъгъл ли се отдалечава обектът?
Операторът на хидролокатора поклати глава.
— Не, спусна се право надолу.
— Не го виждам като водолаз — отбеляза Пит. — Вероятно екипажът е изхвърлил зад борда нещо бракувано или някакъв тежък боклук.