— Да не би да нервничиш? — попита Тони.
— Точно така! По дяволите!
Помъкнаха Линда през тъмното фоайе. Тя пристъпваше тихо. Първо поставяше петата, после плавно стъпваше на пръсти, за да не издаде нито звук. Забеляза, че момчетата правеха същото. Арнолд, хванал дясната й ръка, трепна, когато една дъска на пода изскърца под тежестта му.
Тони спря в подножието на стълбището. Протегна врат и се завзира в тъмнината, която забулваше втория етаж.
— Спалнята на Джаспър е била там горе — промълви той. — Намерили едно от телата на леглото му. Похапвал е от него. Изобщо не открили главата.
— Хайде — каза момчето от лявата й страна. Джоуел. Сега вече беше сигурна. — Да се махаме оттук.
— Преди да сме се смръзнали — додаде Арнолд.
Тони се обърна и свали въжето, което висеше навито около рамото му.
— Доведете я тук.
Дръпнаха Линда за ръката. Тя настъпи Арнолд. Той изкрещя и отпусна хватката си. Момичето рязко измъкна ръката си, завъртя се към Джоуел и го удари с лакът в лицето. Той се олюля назад и я изпусна. Тя се втурна в тъмнината. Ръцете й зашариха по вратата, напипаха дръжката, ала стъпките на преследвачите й я настигнаха. Натисна я. Нещо я удари в гърба. Линда се блъсна във вратата и главата й сякаш експлодира при удара.
Тъпа болка пулсираше в слепоочията й. Линда се смръщи. Челото й пареше, сякаш някой опъваше кожата й. Отвори очи и видя ръцете си в скута. Въжето, с което бяха вързани, се белееше, увито около една от стойките на парапета.
Седеше на третото стъпало, а краката й глупаво висяха между стойките на парапета, като едва докосваха пода. Глезените й също бяха стегнати с въжето.
Значи са го направили. Завързали са я и са я зарязали тук, съвсем сама.
Дали са си тръгнали?
От мястото си на стълбището Линда можеше да види твърде малко от къщата: външната врата, няколко отворени врати отляво на фоайето, част от дневната с панорамния прозорец и тесния коридор покрай стълбището.
От момчетата нямаше и следа. Или бяха напуснали къщата, или се криеха.
— Момчета? — едва прошепна тя. — Хей, знам, че сте тук. Само си играете на криеница.
Тя почака. Никой не отговори.
Потрепери. Притисна ръце в скута си, за да се стопли.
— Момчета?
Вероятно са се спотаили някъде в дневната, помисли си тя. Едва се сдържат да не се разсмеят и се побутват един друг. Рано или късно ще изскочат от скривалището си и ще се хвърлят върху нея.
— Добре — промълви тя. — Щом така сте решили.
Бяха привързали китките й за стойката на парапета. Тя дръпна ръце. Проточи шия и едва успя да достигне възела със зъби. Захапа го и затегли. Въжето не поддаде. Езикът й проследи извивките. Два възела! Гърлото й се сви. Брадичката й затрепери, от очите й бликнаха сълзи. Тя отпусна рамене в отчаяние.
— Хайде, момчета — замоли се тя. — Позабавлявахте се. Дадохте ми добър урок. Пуснете ме вече, моля ви!
Някъде над главата й проскърца дъска. Дъхът й спря. Рязко обърна поглед към горния край на стълбата. Втренчи се, без да помръдва. Ала всичко тънеше в мрак.
Това са те, каза си Линда. Не са се скрили в дневната, а горе.
„По дяволите“ — искаше й се да изкрещи, ала само стисна зъби силно, до болка. Отново проскърца дъска. Този път някъде отляво. Сякаш някой се промъкваше съвсем бавно по коридора на втория етаж. Мисълта за това я накара да изтръпне.
Направи отчаян опит да се отскубне от парапета. Въжето се опъна. Без да обръща внимание на болката китките, тя яростно задърпа ръце. Стойката изскърца и леко се заклати, но издържа. Въжето също.
Линда издърпа завързаните си крака. Постави ги на долното стъпало. Сви се на кълбо и се хвърли назад. Рамото й се удари с все сила в перилата. Болката разтърси цялото й тяло. Тя политна надолу, въжето се опъна и другото й рамо се заби в последната колонка на парапета. Линда висеше надолу с главата, онемяла от болка, а краката й все още бяха на второто стъпало. Сега цялата тежест на тялото й беше върху китките. Когато се опита да се придърпа нагоре, въжето изпращя и се скъса. Главата й изкънтя на пода.
Линда лежеше зашеметена на земята. Когато болката започна да утихва, тя осъзна, че се е освободила.
Освободила се е от парапета!
Ако можеше само да развърже краката си…
Тя отвори очи и вдигна глава. Роклята се бе усукала около кръста й. Бикините й се белееха в мрака. Голите й крака все още бяха на стъпалата. Тя ги сви в коленете, пресегна се към глезените си с вързани китки и напипа въжето. Докато търсеше възлите, шум от придвижване на втория етаж привлече вниманието й. В горния край на стълбата се очертаваше неясен силует.