Гума.
Гумена ръка.
Ала вместо да се разсмее, тя избухна в ридания.
15
Дани лежеше на една страна и гледаше къпещия се в слънце басейн. Красива лятна сутрин. Заслуша се в чуруликането на птиците. Някъде далеч бръмчеше косачка. Хладният ветрец погали голите й рамене. Тя придърпа нагоре чаршафа.
Само да не беше канила Антъни. Можеха да прекарат прекрасен ден. Само двамата с Джак. Щяха да се излежават до късно в леглото, да закусят край басейна, да поработят няколко часа в работилницата, а после да поплуват и да се попекат на слънце.
По дяволите. С тази покана развали целия ден. Ако не беше такъв идиот да… Не, тя постъпи умно. По-добре да даде на ненормалника каквото иска и да не го предизвиква. Засега това даваше резултати — от четвъртък вечерта не ги беше безпокоил.
Сигурно си стои вкъщи с Ингрид.
Тази мисъл я накара да потръпне. Обърна се в леглото. Джак спеше с лице към стената. Тя се сгуши до него, притисна се до топлите извивки на гърба му и го целуна по врата.
— М-м-м — измърмори той.
— Добро утро.
— М-м-м. Колко е часът?
— Осем.
— Значи имаме цял час, преди да пристигне Тони Чудовището.
— Цял час.
— Добре. Ще ни стигне да се изкъпем в басейна, да вземем душ и да закусим.
Тя плъзна ръка по хълбока му. Пръстите й разрошиха космите между краката му.
— Да плуваме? Бих предпочела нещо друго.
— Така ли?
— Така.
Дани лежеше по гръб, разперила ръце и крака. Хладният ветрец галеше потното й тяло. Чувстваше се изнемощяла и щастлива.
Шумът на душа й напомняше шепота на листата в гората.
Нямаше защо да става, преди Джак да се изкъпе.
Погледна часовника. Девет без двадесет. Има време за един бърз душ и по чаша кафе, преди да е пристигнал Антъни.
Тони Чудовището.
Тя се усмихна. Понякога Джак можеше да е толкова сериозен, но чувството му за хумор никога не го напускаше — готово да изскочи наяве и да я изненада.
На вратата се звънна.
Стомахът й се сви.
— По дяволите — изръмжа тя.
Погледна часовника. Подранил е цели петнадесет минути. Сигурно е той.
Седна в леглото и се избърса с чаршафа. Докато ставаше от леглото, отново се звънна. Тя намъкна бикините и белите си шорти, облече фланелката и се спусна към антрето.
Отвори вратата.
— Здравей — каза Антъни и й подаде една червена роза.
— О, благодаря.
Той сведе глава. Очите му не бяха гримирани.
— Заповядай, Антъни.
Той влезе и се огледа.
— Джак ще дойде след минутка.
— Знам, че е тук. Видях колата му.
— Искаш ли кафе?
— Той с теб ли живее?
— Да — отвърна тя без колебание.
Не му влизаше в работата, но и не й се искаше да знае, че Джак е при нея само временно. Надяваше се да стане постоянно, но…
— Но не сте женени, нали?
— Не.
— Така си и мислех.
— Ще сложа кафето.
Тя затвори вратата. Антъни я последва към кухнята.
Беше й неловко да го усеща зад гърба си.
— Закусвал ли си? — попита тя, обръщайки се назад.
— Аз не ям.
— Ще стопля няколко геврека. Чувствай се поканен.
Той седна до масата. Тя зареди кафеварката.
— Наблизо ли живееш?
— Недалеч.
— В апартамент ли?
— След година-две ще имам къща.
— Това е чудесно. В къща е хубаво. Но цените са направо невероятни.
— Дотогава ще съм достатъчно богат.
— Е, надявам се.
Тя извади гевреците от фризера, скъса опаковката и ги сложи в електрическия грил.
— Работиш ли?
— Аз съм Властелинът на ужаса.
— Исках да кажа, с какво се препитаваш?
— Нали съм ти асистент.
Преди Дани да успее да му отговори, Джак се ухили от другата страна на бара.
— Значи вече си имам заместник?
Слава Богу, помисли си тя. Идва подкреплението.
Джак влезе в кухнята.
— Здрасти, Тони. Не си ли малко подранил?
— Подранил ли съм? — попита той и присви очи.
— Боя се, че да. Едва успях да си измия физиономията. Антъни ядосано се обърна към Дани.
— Мисля, че трябва да обсъдим назначаването ми.