— Никой не е говорил за назначаване — каза Дани.
— Освен теб, Тони.
— Говорихме само — обясни Дани, — че ще ти покажем как работим, за да ти дадем правилна насока. И то като услуга.
— Ти каза, че ще ме наемеш.
— Не, не съм.
— Не е казала такова нещо — подкрепи я Джак и й се усмихна. — Да го помоля ли да си тръгне?
Тя поклати глава.
— Слушай, Антъни, предложих ти да ти помогна. Вярвам, че имаш възможности. Но има още стотици хора, които са по-квалифицирани от теб, които са учили, работили са часове наред, за да се усъвършенстват, и аз би трябвало да съм напълно ненормална, за да те назнача с предимство пред когото и да било от тях. Освен това аз вече си имам асистент.
Джак кимна.
— И все пак предложението ми остава в сила. Ако искаш, можеш да прекараш сутринта с нас и ние ще ти покажем това-онова.
— И то безплатно — добави Джек.
— Ще видим как ще потръгне — каза Дани. — Ако всичко върви добре, можем да обсъдим кога да се срещнем пак.
Антъни се облегна назад и сключи ръце под брадичката си.
— Добре, приемам — каза той.
Дани наля кафето. Джак занесе две чаши на масата и седна.
— Сметана или захар? — попита Дани.
Антъни поклати отрицателно глава.
Джак отпи от чашата си.
— Е, изкарал ли си нечии ангели тия дни?
Момчето се усмихна.
— О, да!
— Искаш ли да ни разкажеш?
Дани отиде да обърне гевреците.
— Не мога. Професионална тайна.
— Много умно. Къткай си номерата. Ние в Холивуд обичаме да крадем свежи идеи.
— Знам.
— А ние да му кажем ли новата си идея?
Дани сви рамене.
— Защо не? Работното заглавие е „Американският върколак в Сарди“.
— Или „Лигите му текат“ — допълни Дани.
— Става дума за един тип…
Антъни отказа геврек, но изпи две чаши кафе, докато те закусваха. Когато свършиха, Дани помоли Джак да покаже на Тони работилницата. Тя отида в банята доволна, че за малко ще се отърве от младежа. Съблече се и посегна към душа, но се отказа. Колкото и да й се искаше да се забави, реши, че не е честно да ги остави сами за толкова дълго. Изтри се с влажна кърпа, изми си зъбите и се среса. След това се облече и тръгна към работилницата.
Джак и Антъни бяха далечния й край, пред една полица с гипсови отливки на лица.
— Това са калъпи — обясняваше Джак. — В тях отливаме лицата от силикон и гума. Този материал е твърд, но еластичен. И…
Той спря и се усмихна на Дани.
Антъни също се усмихваше. Изглеждаше увлечен и доволен.
— Тия неща са страхотни — каза той.
— Разпознаваш ли някое от лицата?
Тони ги огледа и поклати глава.
— Трудно е да се познаят.
Дани застана до него.
— Това е на Адриан Барбъо. Джо Спинел. Джейми Лий Къртис. А този е Майкъл Фишър, когото прострелват в главата в „Среднощни писъци“. А това съм аз. И аз имам малка роля във филма. И на мен ми пръсват мозъка.
— Ти имаш роля?
— Появявам се за десетина минути — отвърна тя, отбелязвайки си изненадата му.
Дали се преструва? Ако Ингрид е при него, би трябвало да знае за ролята й.
— А това е Бил Уошингтън — каза Джак, вдигайки калъпа от лицето на актьора. — До понеделник трябва да изработим копие на главата му.
— Защо преди това не отлеем калъп по лицето на Антъни? — предложи Дани. — Искаш ли?
— Разбира се!
— Ще те подложим на пълната процедура и ще направим двете глави едновременно, така че ще можеш да проследиш целия процес.
Заведоха Антъни до стол с висока облегалка и го накараха да седне.
— Искаш ли да я направим така, сякаш крещиш?
— Би било страхотно!
— Добре. Ще бъдеш с отворена уста и ококорени очи.
Джак извъртя една лампа и освети лицето му.
— Нали не носиш лещи?
— Не.
— Би ли донесъл лещите и капките за очи, Джак?
Докато Джак подготвяше материалите, Дани обясни процеса.
— Ще покрием цялото ти лице с гипс. Имаш ли клаустрофобия?
— Не.
— Ще се втвърди само за няколко минути. Малко е студено и неприятно, но не трае дълго. Ще ти сложим няколко капки анестетик в очите и контактни лещи. Нещо против?
— Не — каза той с крива усмивка.