— Сега наравно ли сме? — усмихна се тя на Джак.
— Наравно.
Той легна по корем и я целуна.
— Между нас май има нещо — каза той.
Дани кимна.
— За теб не знам, но на мен ми се струва, че е дъската на трамплина.
Той я целуна отново.
— Ще скочиш ли? — попита тя.
Той тъжно въздъхна.
— Съжалявам, но трябва да изляза.
— Ще излизаш?!
— Съжалявам. Исках да ти кажа по-рано, но… По дяволите, изобщо не ми се иска.
— Ами недей тогава.
— Налага се.
— Аз пък размразих две пържоли. Мислех да си направим скара и после…
— Канен съм на вечеря.
— О-о.
Дани пусна краката си, падна във водата и заплува към другия край на басейна. Излезе, мина по цимента, оставяйки мокри следи подире си, и седна на шезлонга. Взе кърпата си и започна да се бърше.
Джак седна с лице към нея.
— Много съжалявам.
— Няма нищо — каза тя. Мекият пешкир приятни галеше лицето й. — И кой е щастливият сътрапезник?
— Не я познаваш.
— Значи е „тя“?
— „Тя“ е.
— Надявам се, че е сестра ти.
— Мисля, че дамата ревнува.
— Да нямаш любовна среща?
Джак кимна, наведе се и обгърна с ръце коленете си.
— Имам една приятелка.
— О, Боже! — промърмори Дани.
— Казва се Марго. Работи като секретарка. Запознахме се преди година и оттогава се срещаме доста често.
— Това сериозна връзка ли е?
— Тя я приема дори прекалено сериозно.
— А ти?
Джак изтри капчица пот от носа си.
— Случи се нещо странно. Започнах работа при една много специална жена и загубих интерес към Марго. Без да се усетя, се влюбих в тази жена. Но тя ми беше началничка, затова не се издавах и продължих да се срещам с Марго.
Думите му смекчиха ужаса, обзел Дани. Тя отиде до неговия шезлонг и седна до него. Той разтри кожата на врата й.
— Както и да е, всичко стана много бързо. Марго все още си мисли, че ходя с нея.
— Тя не знае ли за мен?
— Не съм се чувал с нея от вторник. Тогава се уговорихме за днешната среща. — Ръката му се плъзна надолу по гърба й. — И изведнъж, на другия ден — бух! Всичко се промени.
— А аз дори не знаех, че си имаш приятелка.
— Сигурно се е побъркала да ме търси през последните няколко дни.
— Трябваше да й се обадиш.
— Знам. Но никак не ме бива да се справям с неприятни ситуации. Освен това смятам, че е честно да й го кажа в очите.
— И довечера ще й кажеш за мен?
— Такъв е планът.
— Това е ужасно.
— Предпочиташ да не й кажа ли?
— Напротив!
— Ще го направя. Но след вечерята. Не ми се иска да й развалям апетита.
— След това ще се върнеш ли?
— Може да е късно.
— Ще те чакам.
Дани го целуна за довиждане на вратата.
— Желая ти успех — каза тя.
Той направи отвратена физиономия.
— Защо не дойдеш с мен?
— Би било просто очарователно!
— Е, до скоро тогава.
— Нали няма да закъсняваш?
— Ще гледам да се върна най-късно до полунощ.
— Добре.
Той тръгна. Дани затвори вратата. Понечи да сложи веригата, но се отказа. Ако Джак закъснее, няма да може да влезе.
Аз ще му отворя, размисли тя и все пак сложи веригата.
А може и да не се наложи.
Полунощ. Вечерята не може да продължи повече от час-два. Джак спомена, че резервацията е за осем часа. Какво ли смята да прави от десет нататък? Кога все пак възнамерява да й каже новината? Веднага след вечеря ли? Или след… Само още веднъж, заради доброто старо време.
Отврати се от самата себе си. Как можеше да си помисли подобно нещо? Само пълен идиот би преспал с жена, преди да й бие дузпата. Не беше в стила на Джак. Но бе напълно възможно да я прегърне, за да я утеши, след като й е казал, прегръдката да доведе до още и още ласки, докато най-сетне, в ръцете на Марго, да реши, че все пак не иска да я изостави.
Тази мисъл я ужаси. Облегна се на вратата с разтуптяно сърце и пресъхнали устни.
Да изгуби Джак толкова скоро…
Какво, по дяволите, си мисли? Довечера другото момиче ще трябва да понесе загубата, не аз.