— Изпускаш филма.
— Толкова си красива.
Думите му я накараха да изтръпне.
— Благодаря — каза тя.
На устните му заигра усмивка и той най-сетне завъртя глава. Дани пое дълбоко дух, за да се успокои. Наведе се и остави чашата и пликчето на пода. Когато се изправи, раменете й се блъснаха в протегнатата ръка на Тони. Дани трепна при допира, но си наложи да запази самообладание.
— Моля те, Тони.
— Уплаших ли те? — попита той и погали рамото й. Копринената риза зашава върху кожата й.
— Не сме дошли тук за това. Моля те.
— Защо?
— Аз си имам приятел.
— За Джак ли говориш? — Дланта му продължаваше да я гали.
— Да.
— Но той не е тук.
— Няма значение. Махни си ръката.
Ръката не помръдна.
— Не ме ли харесваш?
— Тони!
Ръката се вдигна, премина над главата й и се настани на облегалката между седалките.
— Благодаря ти.
— Не исках да те обидя — жално измънка той.
— Знам.
Момчето пред Дани се извърна намръщено назад.
— Извинете — прошепна тя.
Момчето се обърна и прегърна приятелката си.
Тони скръсти ръце на гърдите си и се вторачи в екрана.
— Всичко е наред — прошепна Дани. — Не се засягай.
Той кимна едва-едва, но не я погледна. Премигна. От ъгълчетата на очите му бликнаха сълзи и оставиха блестящи дири по страните му. Той подсмръкна и ги изтри.
Дани протегна ръка и го потупа по коляното.
Той свали поглед към ръката й. Дани я обърна с дланта нагоре и ръката на Тони се притисна в нейната. Тя леко я стисна.
— Приятели ли сме? — попита тя.
— Да.
Тя задържа за миг дланта му, стисна я за последен път и скръсти ръце скута си. Направи голяма грешка, че го взе със себе си. Вярно, че той се натискаше, но тя можеше да му откаже. Искаше се само едно категорично „не“. А вместо това тя допусна да се подведе от съжалението си към него.
Ядоса се. На себе си. Използва смъртта на майка си, за да се вмъкне в живота й. Не беше честно.
Трябваше още отначало да се вслуша в съвета на Джак.
Храни куче да те лае.
А тя какво направи? Нахрани го. Много умно. Мислеше си, че ще постигне повече с добро. А сега това ненормално хлапе си въобразява, че може да й стане гадже.
А тя се чувства ужасно, че се налага да го отблъсне.
Просто прекрасно.
На екрана цяла орда страховити трупове опустошаваше някаква сграда с апартаменти — разбиваха врати, измъкваха обезумелите от страх жертви от скривалищата им в гардероби и бани, изпод леглата, изтръгваха ръцете и краката им и разкъсваха плътта им.
Различаваше се от телевизионното шоу на Ливония. Повечето от ужасиите бяха изрязани от телевизионния вариант.
На екрана се появи стаята на главната героиня Елизабет. Тя бързаше да затисне вратата с някакво бюро, без да знае, че един от зомбите вече е проникнал в банята й.
Филмът бе към края си. Дани потръпна от ужас. В почивката между двата филма ще трябва да погледне Тони в очите на светло. Какво ще му каже?
Кажи му, че трябва да отидеш до тоалетната и остани там до края на почивката.
Това би било проява на малодушие.
Зомбито блъсна вратата на банята. Заклатушка се към Елизабет. Тя натискаше бюрото, без да го забелязва.
Ужасен грим. Лицето на зомбито повече приличаше на панаирджийска маска. Независимо от това публиката примираше от страх.
До паузата оставаха само няколко минути. Дани изтри изпотените си длани в панталона.
Просто му обясни колкото се може най-любезно, че много цениш приятелството му и…
Зомбито протегна ръка. Полуразложените му пръсти почти докоснаха брата на Елизабет…
Очарована си, че те намира за привлекателна, но…
Тони се хвърли напред, изръмжа, оголи изкуствените си зъби и впи пръсти във врата на момичето от предния ред.
20
Момичето изпищя.
Елизабет изпищя.
Хората в салона се разскачаха с ужасени викове.
Приятелят на момичето скочи. Дани хвана ръката на Тони и я издърпа от врата на момичето.