Досега.
Взирайки се в очите му, Дани усети топлия прилив на възбудата.
— Май изплюх камъчето — каза притеснено Джак, но изглеждаше доволен.
— Май е така — отвърна Дани. — Ами сега?
— Какво ще кажеш за една целувка?
Тя се доближи до Джак, усети как ръцете му я обгръщат и я притискат до маскировъчния му халат. Тя го прегърна и вдигна глава. Той й се усмихна. Устните им се сляха.
Знаеше, че всички ги виждат, но й бе все едно. Интересуваше я само това, че мъжът, с когото бе работила, с когото се беше шегувала, я е желал от толкова време, без да го показва. Ако не се беше поколебал да застреля Ингрид, маскарадът щеше да продължи до безкрай.
Дани се отдръпна.
— Как така… не си ми казал?
— Не исках да изгубя работата си. Като Ал.
Тя се смръщи, като чу името на предишния си помощник.
— Той беше пуяк.
— Пуяк, който се е домогвал до теб.
— Откъде знаеш?
— Просто предполагам. Работи добре. След теб веднага го наеха в студио „Стайнмън“. Значи причината е била лична.
— Той се опита… — Дани се изчерви. — Когато му казах да се разкара, реши, че се правя на светица. И тогава опита със сила…
— Мръсник.
— Е, всичко това е минало. Той е уволнен, ти дойде на негово място, така че всичко е наред.
— Наистина ли? — каза Джак.
— Наистина, наистина! — засмя се Дани.
3
— За Ингрид — вдигна тост Дани.
— Дано почива в мир.
Дани се чукна с Джак и отпи от водката с тоник. Седяха на терасата на „Джо Алън“, ресторантът, в който преди няколко месеца празнуваха с Роджър и продуцента на „Среднощни писъци“. Спомни си как слушаше възторжените им планове за филма и как накрая, докато пиеха кафето, подписаха договора. Този договор роди Ингрид и признанието на Джак. Изглеждаше напълно естествено да доведе Джак тук тази вечер.
Това бе изходната точка.
Гледаше го, притеснена и развълнувана, и се питаше дали и той изпитва същото. Не изглеждаше нервен. По-скоро учудено се взираше в очите й, сякаш търсеше отговор на въпросите, които вълнуваха и нея: докъде ще доведе всичко това — до щастливо удовлетворение и край на самотата или до нова горчива раздяла? Две крайности. Риск от провал. Изведнъж се почувства объркана и изплашена. Ръката й бе мокра и студена. Дани разтри длани, стисна ръце и сви юмруци под брадичката си.
— Дани?
Тя се опита да се усмихне.
— Не съм сигурна дали съм готова за това.
— Аз също. Хайде да се откажем.
Отговорът му я накара да избухне в смях.
— Страхливец!
— Виждаш ли колко е лесно сега, като не се налага да се тревожим за сериозна връзка, обвързване, за болката от раздялата?
— Много по-лесно е — призна тя. — И все пак предпочитам другото.
— Аз също.
— Да опитаме тогава.
— Поне докато не се появи нещо по-добро.
— Ти наистина си страхливец!
— Виждаш ли? Колко бързо вникна в същността ми.
Появи се келнерът и двамата си поръчаха ребра. Когато поднесоха вечерята, Джак каза:
— Не се старай да ядеш прилично. Не ме карай да се чувствам неудобно.
Скоро на Дани й стана ясно, че и да иска, не би могла. Мазнината и пикантният сос лепнеха по пръстите й, стичаха се по брадичката й. За щастие масата бе добре заредена със салфетки. Тя употреби цял куп, но Джак дори я надмина. Дани усмихнато го наблюдаваше, докато триеше омацаните си брада и мустаци.
— Трябва да се чувстваш поласкана — рече той. — Не бих се унижил до такава степен пред кой да е.
— Приличаш на мечок, докопал буркан с мед.
— Моля те. И без това е трудно да запазиш достойнство, ядейки ребра, за да се налага да преглъщаш сравнения с мечоци.
— Мислех си за Мечо Пух.
— Тра-та-та-там! Как можа!
Когато в чиниите им останаха само оглозганите кости, Джак се надигна.
— Ще ми трябват сапун и вода. Връщам се веднага.
Той се отдалечи. Дани се облегна на стола и огледа ресторанта. Келнерите сновяха между претъпканите маси; двама мъже оживено разговаряха, размахвайки вилици; някакъв закъснял за срещата мъж потупа очакващия го сътрапезник по рамото; една хубавица с хлътнали бузи отпиваше от виното си, докато двамата й възрастни компаньони спореха за нещо, без да й обръщат внимание; наперен млад мъж с разгърдена риза и златна верижка държеше ръката на момиче, което изглеждаше на не повече от шестнадесет и бе зяпнало от благоговение.