Той обаче беше чул достатъчно.
— С кого сте се чули, доктор Шеридан? С Лора Уилкокс ли?
— Махай се — заповяда му твърдо Сам. Хвана Джийн за ръката и я побутна през вратата, след което я затвори плътно зад гърба си.
Картър Стюарт, Гордън Амори, Марк Флайшман, Джак Емерсън и Роби Брент вече бяха там. Имаше подреден малък бар и всички мъже стояха прави около него с чаши в ръце. При звука на вратата те се обърнаха, но когато видяха изражението на Джийн, забравиха поздравите си.
— Току-що чух Лора — съобщи развълнувано тя. — Току-що говорих с нея!
От всички страни избухнаха възгласи на облекчение.
По време на вечерята обаче то бе заменено с несигурност.
— Бях шокирана да чуя гласа й — разказа им Джийн. — Но след това тя най-неочаквано затвори и аз не можах да я попитам нищо.
— Как ти прозвуча, нервна или разстроена? — заинтересува се Джак Емерсън.
— Не знам. Сякаш беше превъзбудена. Не ми даде възможност да й задам дори един въпрос.
— Сигурна ли си, че си говорила с Лора? — попита подозрително Гордън Амори. Това беше въпросът, който според Сам се въртеше в главата на всички.
— Мисля, че беше тя — отговори колебливо Джийн. — Но ако ме помолите да се закълна над библията, че е била Лора, не бих го направила. Приличаше на нея, обаче… — Тя замълча. — Имам приятели във Вирджиния, съпрузи, които звучат еднакво по телефона. Женени са от петдесет години и интонацията на гласа им е съвършено същата. Аз казвам: „Здравей Джейн“, а Дейвид ми отговаря: „Не позна. Опитай още веднъж“ и се смее. Разбира се, когато говорим няколко минути, мога да различа нюансите. Същото беше днес при обаждането на Лора. Гласът беше същият, но може би не съвсем. Не говорихме достатъчно дълго, за да съм сигурна, че е тя.
— Работата е, че ако телефонното обаждане е било от Лора и тя се съмнява, че я смятат за изчезнала, защо не е била по-подробна относно плановете си? — зададе съвсем логичен въпрос Гордън Амори. — Не бих се изненадал, ако някой чешит, като Перкинс например, се опитва да поддържа огъня под тази история, като прави подобни фокуси. Лора игра в телевизионни сериали няколко години. Има специфичен глас. Колко му е някой студент по актьорско майсторство, когото Перкинс познава, да успее да я имитира.
— Ти какво мислиш, Сам? — попита Марк Флайшман.
— Ако искаш отговора на ченге, той е, че независимо дали Лора Уилкокс се е обадила или не, това не ме задоволява.
Флайшман кимна.
— И аз се чувствам по същия начин.
Картър Стюарт разрязваше пържолата си с прецизни движения.
— Има още един фактор, който трябва да се вземе под внимание. Лора е актриса, която шеметно се пързаля надолу. Случайно знам, че е на косъм да изгуби дома си.
Той се огледа и изглеждаше доволен да види израза на недоверие и изненада по лицата на другите.
— Говорих по телефона с литературния си агент. Днес в бизнес рубриката на вестник „Ел Ей Таймс“ е имало малка статия по този въпрос. Данъчните власти са сложили ръка върху дома на Лора, за да покрият дълговете й.
Той млъкна за миг, докато вдигаше вилицата си, и продължи.
— Което означава, че тя може би е доста отчаяна. Популярност е името на играта за една актриса. Добра или лоша, това няма значение. Важното е да има някой или нещо, което да задържа името ти на първа страница на вестниците. Може би това е начинът да го направи. Мистериозно изчезване. Мистериозни телефонни обаждания. Често казано, мисля, че си губим времето, като се притесняваме за нея. Тя е хитруша и знае какво прави.
— Никога не ми е минало през ума, че ти се притесняваш за нея, Картър — саркастично вметна Роби. — Мисля, че освен Джийн, единственият, който действително може би е загрижен, е нашият председател Джак Емерсън. Нали, Джак?
— Какво означава това? — попита Сам.
Роби невинно се усмихна.
— Джак и аз имахме среща тази сутрин, за да огледаме някои недвижими имоти, в които бих могъл да инвестирам или поне да си помисля дали да го направя, ако цената им не е безбожно висока. Джак говореше по телефона, когато влязох при него, и докато го чаках да свърши разговора си с други потенциални купувачи, разгледах колекцията от снимки в бърлогата му. Имаше една с доста сантиментално послание с дата точно отпреди две седмици: „Любов, целувки и прегръдки на моя любим съученик. От Лора.“ Това ме накара да се замисля. Джак, колко прегръдки и целувки ти подари тя през уикенда и дали все още не ти ги дава?