След като взе решение, Крейг Майкълсън отиде до бюрото си и вдигна телефона. Нямаше нужда да търси номера в бележника си. Какво невероятно съвпадение, помисли си, докато го набираше. Джийн Шеридан живееше недалеч от Чарлз и Гано. Тя бе в Александрия, те — в Чеви Чейс.
От другата страна вдигнаха при първото позвъняване.
— Офисът на генерал Бъкли — отговори звънък глас.
— Обажда се Крейг Майкълсън. Аз съм близък приятел на генерал Бъкли. Трябва да говоря с него по много важна работа. Той там ли е?
— Съжалявам, сър. Генералът е извън страната по работи. Аз мога ли да ви помогна?
— Не. Ще се чуете ли с генерала?
— Да, сър. Кабинетът му поддържа постоянна връзка с него.
— Тогава му предайте да ми се обади веднага щом има възможност. — Крейг повтори името си по букви и даде номерата на мобилния си телефон и на този в офиса. Поколеба се, след което реши да не казва, че става дума за Мередит. Беше сигурен, че Чарлз ще се обади при първа възможност.
И освен това, помисли си Крейг, докато затваряше телефона, в Уест Пойнт Мередит беше по-добре защитена от където и да е другаде.
След което през главата му мина една неканена мисъл. А тя бе, че Уест Пойнт не беше спасил, нито предотвратил смъртта на истинския баща на Мередит — кадет Карол Рийд Торнтън младши.
56
Първият човек, когото Картър Стюарт видя, когато влезе в три и половина в „Глен-Ридж“ беше Джейк Перкинс, който, както обикновено, се бе разположил с изпружени крака на един стол във фоайето. Това момче нямаше ли си къща, та висеше постоянно тук? — зачуди се Стюарт, докато вървеше към телефона на рецепцията, за да се обади в стаята на Роби Брент.
Никой не му отговори.
— Роби! Мисля, че се уговорихме да се видим в три и половина — сърдито изстреля думите Стюарт след предложението да остави гласово съобщение. — Ще бъда в бара още петнадесет минути.
След това затвори и забеляза, че детектив Сам Дийган седи и офиса зад рецепцията. Очите им се срещнаха. Дийган стана, очевидно с намерението да говори с него. Имаше нещо мъчително в начина, по който тръгна насреща му, което подсказа на Стюарт, че това няма да бъде просто случаен разговор за размяна на любезности.
Двамата стояха от двете страни на бюрото.
— Господин Стюарт — започна Сам. — Радвам се да ви видя.
Оставих съобщение за вас в хотела ви и се надявах да ми се обадите.
— Работих с моя режисьор върху сценария на новата ми пиеса — отговори Стюарт. Тонът му беше хладен и рязък.
— Видях, че се обаждате по телефона. Среща ли имате?
Стюарт се хвана, че не желае да отговори на въпроса на Дийган. Не ти влиза в работата, беше на езика му, но нещо в отношението на детектива накара думите замрат на устните му.
— Имам среща с Роби Брент в три и половина. Преди да ме попитате защо, което очевидно ще бъде следващия ви въпрос, позволете да задоволя любопитството ви. Брент се е съгласил да играе главната роля в някаква нова ситуационна комедия. Прегледал е сценариите за първите няколко епизода и ми каза, че не струват. Те действително са доста плоски. Затова ме помоли да им хвърля едно око и да му кажа професионалното си мнение. В смисъл, дали могат да бъдат използвани или не.
— Господин Стюарт, сравняват ви с Тенеси Уилямс и Едуард Олби като драматург — каза остро Сам. — Аз съм най-обикновено воденичарско муле в тази област, с една дума, пълен литературен профан, но моето скромно мнение е, че повечето от тези ситуационни комедии са обида за интелигентността. Изненадан съм, че се интересувате от подобни глупости.
— Нямах избор. — Гласът на Стюарт беше повече от леден. — След вечерята ни снощи Роби Брент ме помоли да прегледам сценариите. Предложи да ги донесе в моя хотел, но както можете да предположите, това щеше да означава или да го търпя в апартамента си, докато преглеждам материала, кос то едва ли щях да издържа, или да го изгоня. Беше много по-лесно да мина оттук на път за къщата на режисьора. И въпреки че не пиша ситуационни комедии, аз съм много добър читател и бих могъл да преценя каквато и да е литературна форма. Знаете ли дали Роби ще се появи скоро?
— Нямам представа за плановете му — отговори Сам. Дойдох тук, за да говоря с него. Също като вас. Не получих отговор, когато му се обадих, след което разбрах, че никой не го е виждал през целия ден. Така че изпратих камериерката в стаята му. Оказа се, че снощи не е спал в леглото си. Изглежда господин Брент също е изчезнал.