Тя се вгледа внимателно в лицето му.
— Не ми вярваш. Или смяташ, че съм луда — каза с отбранителен тон.
— Не е истина. Ако някой вярва в силата на мозъка да праща и приема послания, това съм аз. Но ако Лора наистина е в опасност, то къде се вписва Роби Брент в картинката?
— Нямам никаква представа. — Джийн вдигна ръце в знак безпомощност, сетне ги свали и се огледа. — По-добре да вървим. Вече подреждат масите за вечеря.
Марк даде знак на сервитьора за сметката.
— Бих желал да те поканя на вечеря, но тази вечер имам уникалната привилегия да споделя хляба си с баща ми.
Джийн му хвърли изпитателен поглед, без да знае какво отговори. Изражението му бе неразгадаемо. Накрая рече:
— Знам, че си се отчуждил от него. Той ли ти се обади?
— Минах днес покрай къщата. Колата му беше там. Импулсивно, съвсем импулсивно отидох и натиснах звънеца.
Имахме дълъг разговор. Не толкова дълъг, че да успеем да изясним всичко, но той ме покани на вечеря. Обещах, че ще ида, но при условие че е готов да отговори на някои въпроси, които имам към него.
— И той се съгласи?
— Да. Да видим дали ще удържи на думата си.
— Надявам се, че каквото имаш да свършиш, ще го свършиш.
— Аз също, Джийни, но не разчитам на това.
Качиха се заедно в асансьора. Марк натисна бутоните за четвъртия и за шестия етаж.
— Надявам се, че имаш по-добър изглед от мен — подхвърли тя. — Прозорецът ми гледа към задния паркинг.
— Значи моят наистина е по-добър. Ако съм си в стаята навреме, мога да се насладя на залеза.
— А аз, ако съм будна, мога да видя кой се връща на разсъмване — рече Джийн, когато асансьорът спря на четвъртия етаж. — До скоро, Марк.
Сигналът за оставено съобщение на телефона в стаята й мигаше. Беше обаждане от Пеги Кимбал и бе само отпреди колко минути.
— Джийн, в момента имам почивка, затова ще бъда кратка. След като си тръгнах, се сетих, че Джак Емерсън работеше като чистач в нашата сграда по времето, когато ти си идвала при доктор Конърс. Казах ти, че докторът винаги носеше ключовете за архивите си в джоба, но сигурно е имал някъде скрити резервни, защото си спомням, че един ден бе забравил да вземе своите и въпреки това отвори чекмеджетата си. Така че Емерсън или някой като него може да е видял твоя медицински картон. Както и да, смятам, че трябва да знаеш това. Желая ти късмет.
Джак Емерсън, помисли си Джийн, като оставяше слушалката. После седна на леглото. Възможно ли бе той да е човекът, който й причиняваше това? Винаги бе живял в този град. Ако хората, които бяха осиновили Лили, все още живееха тук, той може би ги познаваше.
Чу някакъв звук и се обърна навреме, за да види как един плик се плъзга по пода под вратата. Бързо прекоси стаята и отвори вратата.
Пиколото с извинителна усмивка се изправи пред нея.
— Доктор Шеридан, този факс за вас е получен едновременно с цяла камара за друг гост на хотела. Случайно е попаднал сред неговата поща. Той току-що дойде и ни го върна.
— Всичко е наред — отвърна меко Джийн, а страхът качи в гърлото й. Затвори вратата и вдигна плика. Ръцете и трепереха, докато го късаше. Сигурно се отнасяше за Лили, помисли си Джийн.
Точно така беше. Отнасяше се за Лили. И гласеше:
„Джийн, ужасно се срамувам. Винаги съм знаела за Лили и познавам хората, които я осиновиха. Тя е чудесно момиче. Умна е, учи във втори курс в колеж и е много щастлива. Не искам да си мислиш, че я заплашвам. Отчаяно се нуждаех от пари и смятах, че мога да ги получа по този начин. Не се притеснявай за Лили, моля те. Тя е добре. Ще се свърже скоро с теб. Прости ми и кажи на другите, че съм добре. Този рекламен трик беше по идея на Роби Брент. Той ще се опита да го обясни. Иска първо да говори с продуцентите ми, преди да направи изявление в пресата.
Краката й омекнаха и тя се строполи върху леглото. След което, плачеща от облекчение и радост, набра мобилния телефон на Сам Дийган.
Звънът на Джийн събуди Сам от сладката дрямка, в която се бе отпуснал, докато Алис Съмърс шеташе в кухнята.
— Друг факс ли, Джийн? Спокойно. Прочети ми го. — Той изслуша текста. — Господи! Не мога да повярвам, че тази жена би ти сторила това.
— С Джийн ли говориш? Добре ли е? — попита Алис, като застана на вратата.
— Да. Лора Уилкокс е пращала факсовете за Лили. Извинява й се и казва, че не е имала намерение да я нарани.