— Спомня ли си госпожа Хол нещо за тази кола?
— Само че била седан, среден по големина, тъмносин или черен. Госпожа Хол влязла в къщата и затворила вратата, а госпожа Типър прекосила моравата към тротоара.
— Според мен две минути по-късно е била мъртва — намеси се Стивънс. — Мотивът не е обир. Намерихме чантата й на тротоара. Имала е двеста долара в банкноти и е носела диамантен пръстен и обици. Единственото, което този човек е искал, е било да я убие. И така, станало е най-вероятно следното — той я грабва, издърпва я върху собствената й поляна, удушава я, оставя тялото зад храста и отпътува.
— Но все пак остава достатъчно дълго, за да постави в джоба й бухала — отбеляза Сам.
Рич Стивънс погледна първо единия, сетне другия следовател.
— Чудя се дали да изнасяме информацията за бухала в пресата. Може би някой ще знае нещо за човек, обсебен от бухали или който ги колекционира като хоби.
— Можете да си представите какви маневри ще предприемат медиите, ако научат, че в джобовете на жертвите убиецът оставя метален бухал — рече бързо Сам. — Ако този луд е на пътешествие за удовлетворяване на егото си, а аз мисля, че е точно така, ние ще подхраним това его, а той точно това иска. Да не говорим за възможността да извадим на ринга някой убиец имитатор.
— Ако изнесем тази информация, няма да предупредим жените — отбеляза Джой Лако. — Той оставя бухалите, след като ги убие, а не преди.
В края на срещата постигнаха съгласие, че най-добрата стратегия е да предупредят жените да не остават сами на улицата след падането на мрака, и стигнаха до заключението, че всички доказателства сочат, че Хелън Уилан и Ивон Типър са били убити от един и същ неизвестен убиец. Или убийци.
Когато станаха, за да си вървят, Джой Лако произнесе тихо:
— Онова, което ме плаши, е, че точно сега някоя невинна жена отива на работа, без да знае, че през следващите няколко дни, само защото се е оказала на неподходящото място и в неподходящото време, когато този луд излиза на лов, животът й ще свърши.
— Все още не го допускам — отвърна остро Рич Стивънс.
„Аз обаче го допускам — помисли си Сам. — Допускам го и още как.“
64
В сряда сутринта Джейк Перкинс отиде на училище, като пропусна само семинара по творческо писане, защото смяташе, че е много по-подготвен по този предмет, отколкото учителя. Точно преди обедната почивка в качеството си на репортер на училищния вестник той влезе в кабинета на директора, за да вземе предвиденото интервю, в което Доунс трябваше да изтъкне големия успех, който бе пожънала срещата на випуска.
Алфред Доунс обаче не беше в добро настроение.
— Джейк, знам, че ти обещах, но моментът е крайно неподходящ.
— Разбирам ви, сър — отвърна успокоително Джейк. — Предполагам, че сте гледали по новините как областният прокурор се закани да повдигне обвинения срещу двама от удостоените с медал възпитаници на училището заради фалшиви трикове с рекламна цел.
— Гледах го — отвърна с леден глас Доунс.
Ако Джейк забеляза този тон, то с нищо не го показа.
— Мислите ли, че цялата тази неблагоприятна публичност може да се отрази зле на имиджа на „Стоункрофт“? — попита невинно той.
— Мисля, че е очевидно — ядосано отговори директорът. — Виж какво, ако ще ми губиш времето с глупави въпроси, веднага изчезвай оттук.
— Нямам такива намерения — побърза да заяви Джейк. В гласа му се прокрадваше извинение. — Онова, което смятам да ви питам, е следното. На тържествената вечеря Роби Брент подари на нашето училище чек за десет хиляди долара. В светлината на действията му от последните няколко дни, смятате ли да върнете това дарение?
Този въпрос беше внимателно обмислен и имаше за цел да накара Доунс да се гърчи. Джейк отлично знаеше колко много директорът иска новата пристройка към училището да бъде построена по време на неговия мандат. На всички беше известно, че докато Джак Емерсън бе замислил тази среща не само заради идеята да се наградят успелите възпитаници на училището, а и по съвсем други, лично негови си причини, то Алфред Доунс бе очарован от концепцията и възможностите. Срещата означаваше публичност, популярност, възможност да се покажат преуспелите випускници. Посланието, разбира се, бе: „Виждате ли, всички знания, от които са се нуждаели, те са получили в добрия стар Стоункрофт“. И не на последно място стоеше шансът да се спечелят щедри дарения от тях и други бивши възпитаници на гимназията.