— Никога не съм чувал този израз — рече повече на себе си Доунс.
— Не е важно, сър. — Джейк скочи на крака. — Но трябва да ви кажа, че колкото повече мисля, толкова повече ми харесва идеята да напиша статия за Лора със снимки на къщите й в миналото и на самата нея като момиче в „Стоункрофт“, и след това, когато е станала известна телевизионна звезда. Сега ще си вървя, доктор Доунс. Но може би ще ми позволите да ви дам още един съвет. Ако ще организирате тази вечеря, най-добре не канете Джак Емерсън. Имам дълбокото убеждение, че останалите не могат да го понасят.
65
В десет часа Крейг Майкълсън най-сетне получи обаждането, което очакваше.
— Генерал Бъкли е на телефона — обяви секретарката му.
Той грабна слушалката.
— Чарлз, как си?
— Аз съм добре — отвърна генералът. — Но ти как си? Защо е цялата тази настойчивост? Да не се е случило нещо лошо?
Крейг Майкълсън въздъхна. Би трябвало да знае, че няма начин да шикалкави с Чарлз, мина през ума му. Той неслучайно носеше на пагона си три звезди.
— Преди всичко може да не е толкова лошо, колкото първоначално мислех — отговори адвокатът, — но смятам, че трябва да бъде обсъдено. Както вероятно си се досетил, отнася се за Мередит. Вчера доктор Джийн Шеридан ме посети. Чувал ли си някога за нея?
— Историчката ли? Да. Първата й книга беше за Уест Пойнт. Много ми хареса и смятам да прочета всички нейни следващи книги. Тя е добра писателка.
— Много повече от това е — отговори откровено Крейг. — Тя е истинската майка на Мередит, а аз ти се обаждам, защото онова, което ми каза тази жена, привлече вниманието ми и ме потресе.
— Джийн Шеридан е майката на Меридит!?!
Генерал Бъкли изслуша с огромно внимание всичко, което му разказа Майкълсън. Онова, което бе научил от Джийн Шеридан — нейната собствена история, случките по време на срещата на випуска и заплахите, отправени към Меридит. Прекъсваше го съвсем рядко, за да уточни чутото. Накрая каза:
— Крейг, както знаеш, Меридит е наясно, че е осиновена. Когато бе тийнейджърка, тя прояви интерес да открие коя е истинската й майка. Ние й разказахме онова, което знаехме от теб и доктор Конърс. Когато вие уредихте осиновяването й, ти ни обясни, че баща й е бил убит при злополука в колежа малко преди дипломирането си, а майка й е осемнадесетгодишно момиче, което тепърва щеше да учи със стипендия. Мередит знае всичко това.
— Джийн Шеридан е предупредена, че ще разкрия самоличността й пред теб. Онова, което не ти казах преди двадесет години, е, че истинският баща на Мередит е бил кадет, който е загинал в пътна катастрофа на територията на Уест Пойнт. Тези подробности щяха да ти помогнат много бързо да откриеш кой е.
— Кадет? В Уест Пойнт? Не, не си ми казал това.
— Името му е Карол Рийд Торнтън младши.
— Познавам баща му — отвърна тихо генералът. — Карол така и не можа да преживее смъртта на сина си. Не мога да повярвам, че Меридит е негова внучка.
— Повярвай ми, Чарлз, това е истината. Сега Джийн Шеридан се е успокоила, че Лора Уилкокс е подателят на заплашителните факсове за Лили, както тя нарича Мередит. Тя е склонна да приеме последния факс с обяснението и извинението на Лора като благословия, като знак Божи. Аз обаче не съм на това мнение.
— Не мога да си представя къде Мередит би могла да срещне Лора Уилкокс — отвърна замислено Чарлз Бъкли.
— Аз също. Има и още нещо. Ако Лора Уилкокс казва истината, ако наистина стои зад тези заплахи, мога да те уверя, че прокурорът ще повдигне обвинения срещу нея.
— Джийн Шеридан в Корнуол ли е?
— Да. Смята да остане в хотел „Глен-Ридж“, за да изчака новини от Лора Уилкокс.
— Аз ще се обадя на Мередит и ще я попитам дали някога е срещала Лора Уилкокс и дали си спомня къде е оставила четката си за коса. Имам срещи в Пентагона, така че не мога да тръгна днес, но Гано и аз ще отлетим утре сутринта за Корнуол. Ще се свържеш ли с Джийн Шеридан, за да й предадеш, че осиновителите на дъщеря й искат да се срещнат и да вечерят с нея утре вечер?
— Разбира се.
— Не искам да плаша Мередит, но ще я помоля да ми обещае да не излиза извън територията на Уест Пойнт, преди да се видим в петък.
— Можеш ли да разчиташ, че ще удържи на обещанието си?
За пръв път откакто започнаха този разговор Крейг Майкълсън чу своя добър приятел генерал Чарлз Бъкли да говори спокойно.