— Разбира се. Може да съм й баща, но също така съм и висш команден офицер. Сега знаем, че Мередит е войнишко чедо, както по рождение, така и покрай осиновителите си, но не забравяй, че тя е кадет в Уест Пойнт. Когато дава дума на по-висш офицер, тя не я нарушава.
„Надявам се да си прав“ — помисли си Крейг.
— Съобщи ми отговора й! Чарлз, моля те!
— Разбира се.
Един час по-късно генерал Чарлз Бъкли се обади повторно.
— Крейг — започна той с тревожен глас. — Страхувам се, че излезе прав относно верността на факса. Мередит е абсолютно сигурна, че никога в живота си не е срещала Лора Уилкокс. И няма ни най-малка представа къде е загубила четката си за коса. Бих могъл да я притисна повече, но утре има важен изпит и се притеснява, така че моментът не е никак подходящ да я тревожа. Зарадва се, че майка й и аз — той се поколеба за миг, но продължи твърдо, — че майка й и аз ще я посетим. През този уикенд, ако всичко е наред, ще й съобщим за Джийн Шеридан и ще им предоставим възможност да се срещнат. Помолих я да ми обещае да стои в академията, докато не се видим, а тя се разсмя. Каза, че това било напълно излишно. В петък имала още един изпит и толкова много за учене, та нямало да види белия свят до събота сутринта. Но все пак ми обеща.
Всичко звучеше добре, помисли си Крейг, като остави телефона. Но все пак оставаше неоспоримият факт, че Лора Уилкокс никога не е изпращала факса. Така че Джийн Шеридан трябваше да бъде известена за това.
Крейг бе оставил визитната й картичка под телефона на бюрото си, за да му бъде подръка. Той я взе и започна да набира. След което неочаквано прекъсна връзката. Не! Не тя бе човекът, на когото трябваше да се обади. Беше му дала номера на онзи детектив от офиса на областния прокурор. Къде ли го беше сложил? Как му беше името?
След секунда търсене по бюрото той видя записката — Сам Дийган и телефонен номер. Точно това му трябваше, помисли си Майкълсън и започна да набира.
66
Миналата нощ — или може би беше на сутринта? — тя не бе съвсем сигурна, той беше хвърлил едно одеяло отгоре й.
— Ще настинеш, Лора — беше казал. — Няма нужда да се разболяваш. Как не се сетих по-рано.
Беше се държал любезно и мило, помисли си отвлечено. Дори й бе донесъл сладко за кифлата и си бе спомнил, че обича кафето със сметана. Беше толкова спокоен, че тя дори се поотпусна.
Това искаше да си спомня, а не другото, което й каза, когато я сложи да седне на стола с вързани крака, но свободни ръце.
— Лора, бих искал да разбереш какво чувствам, когато карам по празните улици в очакване на плячката си. Това е истинско изкуство, Лора! Никога не трябва да се кара прекалено бавно. Някоя патрулна кола, която причаква нарушители, със сигурност, освен любителите на високи скорости, ще спре и кола, която се движи прекалено бавно. Нали знаеш, хората, които са пили повече, правят грешката да се влачат по пътя, защото не разчитат на преценката си, но това е сигурен знак за полицията. Миналата нощ излязох на лов. В чест на Джийн реших да ловувам в Хайланд Фолс. Точно там тя правеше малките си срещи със своя кадет. Знаеше ли това, Лора?
Тя поклати глава. Той се ядоса.
— Лора, отговори ми! Знаеше ли, че Джийн има връзка с този кадет?
— Видях ги веднъж заедно, когато ходих на концерт в Уест Пойнт, но не си помислих нищо — отвърна Лора. — Джийни никога не е казвала нито дума за него на никоя от нас — обясни тя. — Всички знаехме, че ходи в Уест Пойнт, защото още тогава имаше намерение да напише историческа книга.
Бухала кимна, доволен от отговора.
— Знаех, че тя често излиза в неделя с бележника си и сяда на една от пейките, които гледат към реката — рече той. — Отидох една неделя, за да я наблюдавам, и ги видях, че се срещнаха. Последвах ги, когато тръгнаха да се разхождат. Те мислеха, че са сами, и той я целуна. Оттогава започнах да ги следя. О, полагаха големи усилия никой да не разбере, че ходят. Тя дори не излизаше на танци с него. Онази пролет наблюдавах Джийн много внимателно. Бих искал да можеше да видиш изражението на лицето й, когато бяха заедно и далеч от други хора. Сякаш светеше! Джийн, милата, тихата, любезната Джийн, за която мислех, че е моя сестра в неволята и страданието заради ужасния живот в семейството й, която смятах за своя сестра по душа и нещастие, живееше живот, от който ме бе изключила!
Боже мили! Мислеше си, че е бил влюбен в нея, осъзна Лора, и че я е намразил, защото му се подиграваше и си правеше майтапи с него. А той всъщност е обичал Джийни!