Ужасът от онова, което й разказа, все още се просмукваше в съзнанието й.
— Смъртта на Рийд Торнтън не беше случаен инцидент, Лора — продължи Бухала. — В онази последна събота на май преди двадесет години аз карах с надеждата, че може би ще ги видя. Красивият, златокос Рийд вървеше сам по пътя, който водеше към поляните за пикник. Може би имаха среща там. Дали имах намерение да го убия ли? Разбира се, че имах. Направих го умишлено. Той притежаваше всичко, което аз нямах — и външен вид, и потекло, и обещаващо бъдеще. И накрая имаше любовта на Джийн. Не беше честно! Съгласи се с мен, Лора! Това не беше честно!
Тя произнесе със заекване отговора, готова да се съгласи с него, за да избегне гнева му. След което той й разказа подробно за жената, която бе убил предната нощ. Добави, че й се бил извинил, но когато настъпело времето за нейната смърт и за смъртта на Джийн, нямало да има извинения.
Каза още, че Мередит щяла да бъде последната му жертва. Тя щяла да задоволи нуждите му — или поне се надявал да стане така.
Коя ли е тази Мередит? — помисли си отвлечено Лора и потъна в сън, изпълнен с виденията на бухали, които летяха към нея от клоните на дърветата. Връхлитаха я, бухаха зловещо, размахваха крилата си и я преследваха, докато тя се опитваше да избяга от тях с крака, които не можеха да се движат.
67
Джийн, помогни ми! Моля те, Джийн, помогни ми!
Живият глас на Лора, прозвучал в главата й, когато седна в колата си пред офиса на Крейг Майкълсън, започна отново и отново да звучи като ехо на съмненията, които Алис изрази относно истинността на факса.
Доста време след като се сбогува с нея, Джийн седя на бюрото, а гласът на Лора я преследваше, докато се опитваше да реши дали Сам и Алис бяха прави. Вероятно така отчаяно искаше да приеме факса за истински, защото трябваше да вярва, че Лили не е заплашена от нищо.
Накрая стана, отиде в банята и дълго стоя под душа, като остави горещата вода да облива тялото и лицето й. После сложи шампоан на косата си и започна да масажира главата си, сякаш налягането на пръстите й можеше да изтрие бъркотията в нея.
Нуждаеше се от дълга разходка, реши Джийн, като се зави с халата и започна да суши косата си със сешоар. Това е единственият начин, по който щеше да продуха мозъка си и да започне да мисли трезво. Когато приготвяше багажа си за този уикенд, без да се замисли, сложи в куфара и любимия си червен костюм за джогинг. Сега беше доволна, че го взе. Но се сети колко студ влизаше през открехнатия прозорец, затова взе предпазни мерки като облече и един пуловер под горнището.
Сложи часовника на ръката си и отбеляза, че е десет и петнадесет, след което се сети, че все още не е пила кафе. Нищо чудно, че мозъкът й отказва да работи, помисли си мрачно Джийн. Ще вземе затворена чаша от кафенето и ще го пие, докато върви. Не бе гладна, а и имаше чувството, че стените на това място се затварят над нея. Трябваше да излезе навън!
Докато закопчаваше ципа на якето, през главата й мина една мисъл. Всеки път, когато напуснеше тази стая, изпускаше шанса да чуе съобщение от Лора. Не можеше да стои тук непрекъснато, денем и нощем. Обаче, момент! Би могла да остави съобщение на секретаря.
Тя изчете инструкциите на телефона, вдигна слушалката и натисна бутона за запис на съобщения. Започна да говори ясно и по-високо.
— Аз съм Джийн Шеридан. Ако е важно да ме откриете, моля обадете ми се на мобилен телефон 202-555-5314, повтарям 202-555-5314. — Сетне се поколеба и добави: — Лора, искам да ти помогна. Моля те, обади ми се!
Джийн премести слушалката в другата си ръка и потърка очите си. Първоначалната еуфория от мисълта, че Лили е в пълна безопасност, беше се изпарила, но нещо в нея упорито отказваше да повярва, че факсът не е бил изпратен от Лора. Жената на рецепцията, която бе получила първото й обаждане, твърдеше, че гласът й звучал нервно, спомни си Джийн.
Сам й бе казал, че Джейк Перкинс, който също чул това обаждане, потвърдил това. Обаждането на Роби Брент, който, имитирайки Лора, й каза, че всичко е наред, беше поредният му трик. Той вероятно бе навил Лора на тази рекламна схема и сега тя се страхуваше от провал. И освен това вярваше, че ако тя не е заплашвала Лили, то сигурно знаеше кой го е правил. Ето защо трябваше да я накара да разбере, че иска да й помогне.
Джийн стана и взе чантата си, но реши, че само ще й пречи. Затова извади носната кърпа, мобилния телефон и ключовете от стаята и ги сложи в джоба си. След това помисли и добави една банкнота от двадесет долара. Така, ако й се приискаше да спре някъде и да хапне кроасан, можеше да го направи, реши тя.