Тръгна да излиза от стаята, но се сети, че е забравила нещо. Разбира се, очилата. Раздразнена от невъзможността си да се концентрира, тя отиде обратно до шкафа, извади от чантата слънчевите очила, върна се бързо до вратата, отвори я и с решително дръпване я затвори зад гърба си.
Асансьорът беше съвсем празен, когато спря на етажа й. Не както през уикенда, помисли си Джийн, когато всеки път, щом влезеше в него, се натъкваше на някой, когото не бе виждала двадесет години.
Знамена, които поздравяваха с добре дошли първите сто най-успешни продавачи на фирмата „Старбрайт Илектрикал Фиксчърс“, бяха окачени на вратата на ресторанта и на рецепцията. От „Стоункрофт“ към „Старбрайт“, помисли си Джийн. Колко ли удостоени с медал почетни гости щяха да имат, или всички тези сто бяха такива?
Зад бюрото беше чиновничката с големите очила и тихия глас и четеше книга. Сигурна бе, че е получила обаждането от Лора. Искаше да говори лично с нея, помисли си Джийн. Затова се приближи и погледна името, написано на картичката върху униформата й.
„Еми Саш“.
— Еми — започна с приятелска усмивка Джийн. — Аз съм добра приятелка на Лора Уилкокс. И като всички останали съм ужасно притеснена за нея. Разбрах, че вие и Джейк Перкинс сте говорили с Лора в неделя вечерта.
— Джейк грабна телефона от мен, когато ме чу да произнасям името й. — Отбранителната нотка в гласа на Еми повдигна нивото му до почти нормална височина.
— Разбирам — рече успокоително Джейн. — Срещала съм се с него и знам начините му на действие. Еми, всъщност аз се радвам, че е чул гласа на Лора. Той е умен и вярвам на преценката му. Знам, че не сте срещали често госпожа Уилкокс, но абсолютно ли сте сигурна, че това беше тя?
— О, да, доктор Шеридан — произнесе тържествено Еми. — Не забравяйте, че познавам отлично гласа й от сериала „Окръг Хендерсън“. За три години не съм пропуснала нито една серия. Като по часовник, във вторник вечер в осем часа майка ми и аз бяхме пред телевизора. — Тя замълча за малко, после продължи. — Освен когато бях на работа, разбира се, и се опитвах да се освобождавам във вторник. Но понякога ме викаха, защото някой колега беше болен. Тогава майка ми записваше епизода заради мен.
— Добре, вече съм сигурна, че бихте познали гласа на Лора. Еми, ще ми кажете ли как звучеше тя?
— Доктор Шеридан, трябва да ви призная, че звучеше смешно. Имам предвид смешно различна. Между нас да си остане, първото ми впечатление бе, че е пияна, защото знаех, че е имала проблеми с алкохола преди няколко години. Прочетох за това в списание „Пипъл“. Но сега наистина смятам, че Джейк беше прав. Госпожа Уилкокс не говореше като пиян човек. По-скоро беше нервна. Много, много нервна. И уплашена.
Гласът на Еми падна до обикновения си регистър, по-близък до шепот.
— Всъщност, когато се прибрах в неделя през нощта след разговора с госпожа Уилкокс, споделих с мама, че гласът й ми напомни за начина, по който обикновено говорех аз, когато нашият учител по дикция в гимназията се опитваше да ме накара да говоря по-високо. Бях толкова уплашена, че гласът ми започваше да трепери, защото се опитвах да не се разплача. Това е най-добрият начин, по който мога да ви опиша гласа на госпожа Уилкокс.
— Разбирам.
Джийн, помогни ми! Моля те, Джийн, помогни ми! Бях права, помисли си тя. Това не е никакъв рекламен трик.
Триумфалната усмивка на Еми заради това, че е била способна да опише гласа на Лора, изчезна почти в мига, в който се появи.
— И освен това, доктор Шеридан, искам да ви се извиня, че вчера вашият факс е бил сложен в пощата на господин Кълън. Ние се гордеем с точното и внимателно разпределяне на пощата за нашите гости. Ще трябва да се извиня и на господин Флайшман, когато го видя.
— На господин Флайшман ли? Че защо? — попита Джийн, обзета от любопитство. — Има ли някаква причина, поради която трябва да му обясните това?
— Да. Вчера следобед, когато се върна от разходката си, той спря при мен и телефонира в стаята ви. Знаех, че сте в кафенето и му казах, че може да ви намери там. Тогава той попита дали сте получила нов факс и сякаш бе изненадан, когато му казах, че не сте. Мога да заявя със сигурност, че знаеше, че очаквате факс.
— Аха, ясно. Благодаря, Еми. — Джийн се опита да не покаже колко е шокирана от онова, което й съобщи тази жена. Защо би трябвало Марк да задава въпрос като този? — запита се. Като забрави, че имаше намерение да си купи кафе, тя премина през фоайето и излезе от предната врата.