Господи! Колко грозно е било това момче, помисли си Джейк. Джак Емерсън още тогава си е бил дебеланко. Картър Стюарт пък се е нуждаел от подстригване — не, глупости, от пълно преправяне. Склонността към оплешивяване на късовратия Роби Брент се забелязваше още тогава. Марк Флайшман приличаше на стърчаща антена с една глава над другите. До него бе Джоуел Нийман. „О, Боже! И това ако е Ромео — помисли си Джейк. — Ако аз бях Жулиета, щях да се самоубия при мисълта да се целувам с него.“
След това забеляза нещо интересно. Усмивките на повечето абитуриенти бяха празни и изкуствени. От онези, които хората слагат на лицата си, когато правят групови снимки. Най-широката усмивка обаче бе върху лицето на едно от момчетата, което не гледаше директно в камерата, а бе вперило поглед в Джийн Шеридан. Идеален пример за контраст, помисли си Джейк. Тя изглежда така, сякаш е загубила най-близкия си човек, а той се е ухилил до уши, сякаш примира от радост.
Джейк поклати глава, докато разглеждаше купчината от снимки на масата пред себе си. Сега вече имаше достатъчно, реши той. Следващото, което трябваше да направи, бе да говори с Джил Ферис, учителката, която отговаряше за вестника. „Тя е арабия. Ще я навия да ми позволи да използвам снимката на танцуващата Лора за първа страница, а тази от деня на дипломирането — за последна. Между тях ще развия основната тема на статията — момичето, което бе имало всичко, а сега се пързаляше към пропастта, и неудачниците, които бяха преуспели.“
Следващата стъпка бе да отиде в студиото, където се пазеше фотооборудването. Там намери госпожа Ферис, която му позволи да вземе тежкия старомоден фотоапарат, с който той обичаше да снима. Според него беше по-добър от цифровите и имаше разделителна способност, каквато нито един съвременен апарат не притежаваше. Фактът, че беше огромен и трябваше да го влачи в калъф на рамото си, не го притесняваше, когато имаше важна задача и особено когато тази задача му лежеше на сърцето.
Трябваше да признае, че наскоро получената шофьорска книжка и десетгодишното „Субару“, което родителите му купиха, правеха разходките из града значително по-лесни, отколкото когато бе блуждаещ репортер на велосипед.
С фотоапарата през рамо, бележник и молив в единия джоб, магнетофон в другия, в случай че попадне на някой, който си заслужаваше да бъде интервюиран, Джейк тръгна на път.
Нямаше търпение да снима къщата, в която Лора бе израснала. Щеше да я снима и отпред, и отзад. Освен това в същата тази къща преди двадесет години зверски бе убита студентката по медицина Карън Съмърс и полицията бе сигурна, че убиецът е влязъл през задната врата. Това щеше да добави допълнителен щрих към статията му и да привлече още повече интерес, реши той.
71
Картър Стюарт прекара по-голяма част от сутринта в сряда в апартамента си в хотел „Хъдсън Вали“. Същия следобед си бе уредил среща с Пиърс Елисън, режисьора на новата му пиеса, и щеше да отиде в неговия дом. Имаха намерение да обсъдят промените, които искаше режисьорът, но Стюарт смяташе първо да извърши сам някои поправки в текста.
Благодаря ти, Лора, помисли си той, усмихвайки се злобно, докато правеше тънки промени в характера на лекомислената блондинка, която убиваха във второ действие. Отчаяние до безразсъдство, помисли си той — ето какво бе пропуснал. На повърхността тя е блестяща, но подсъзнателно се усеща колко уплашена и отчаяна е всъщност. Готова е да направи всичко, за да се спаси.
Картър мразеше да го прекъсват, когато пише. Това беше факт, който агентът му Тим Дейвис знаеше отлично. Но в единадесет часа звънът на телефона наруши концентрацията му. Беше точно Тим.
Той започна с безкрайни и изобилни извинения.
— Картър, знам, че работиш, и ти обещах да не те безпокоя, освен ако не е абсолютно наложително, но…
— Дано да е абсолютно наложително, Тим — изсъска безмилостно Картър.
— Работата е, че току-що се чух с Ангъс Шел. Той е агент на Роби Брент и направо се е побъркал. Роби му е обещал да изпрати редакцията на сценария за новия сериал най-късно до вчера, а все още го няма. Ангъс му оставил една дузина съобщения, но няма отговор. От Роби ни вест, ни кост. Спонсорът вече е бесен заради рекламния трик, в който Роби е въвлякъл Лора Уилкокс, както твърдят медиите. Заплашва, че ще се откаже от сериите.
— Което изобщо не ме засяга — отвърна Стюарт с полярен тон.
— Картър, онзи ден ми спомена, че Роби имал намерение да ти покаже редакциите, които е направил. Виждал ли си ги?