Тя си спомни, защото обикновено хората не наемат стаи преди един, но високият мъж настоял.
Дуейн поиска да види списъка на телефонните обаждания, въпреки че нямаше заповед за претърсване. За щастие жената бе прекалено глупава, за да знае или й беше напълно безразлично. Той записа в бележника телефонните номера с едрия си смешен почерк, приличащ на детски.
После й благодари, взе си чаша безплатно кафе и в десет се обади по телефона.
Докладва на гласовата поща, включително телефонните номера, и след това седна да чака похвала. Но такава не дойде.
Звънна телефонът.
— Пек, къде си в момента?
— Ъъъ, сър, на паркинга пред „Дейз Ин“.
— Връщай се в Блу Ай. Днес ще останеш при стареца. Разбра ли? Обади се да ми кажеш какво прави.
Това беше. Нито добре свършено, нито браво, а само връщай се на работа.
По дяволите, на някои хора не може да се угоди.
Ред Бама разполагаше навсякъде с експерти. Това беше едно от удоволствията да си Ред Бама. Така че звънна на един бивш експерт по комуникациите в „Саутуестърн Бел“, който се грижеше за телефонните му проблеми, и в течение на половин час прозвъня номерата, на които Боб се беше обаждал.
Единият беше на Пентагона в Армейската служба за исторически архиви. Другият беше на фирма в Оклахома на име „Дж.Ф.П. Текнолъджи“ Бяха нужни още няколко обаждания да стигне до производството и значението на „Дж.Ф.П. Текнолъджи“. Когато го направи, той подсвирна.
Шибаният Суагър беше умен. Вече бе навлязъл в нещата и стигаше все по-близо и по-близо до тайни толкова грижливо и професионално заровени преди повече от четиридесет години. Беше силен противник, най-добрият, който се бе изправял срещу Ред от много години.
След това Ред се обади на един адвокат в Оклахома, когото познаваше, добър човек, който, както се казва, беше в час. За немалък хонорар адвокатът можа бързо да наеме лицензиран частен детектив и той спешно установи наблюдение на „Дж.Ф.П.“, след като откри на фирмения паркинг зелен пикап „Додж“ със странен небоядисан калник и регистрационен номер от Аризона.
Адвокатът докладва на Ред, който отдели един миг, за да оцени високо постигнатото: „Пипнах те, хитро копеле!“ И после даде още и съвсем точни нареждания:
— Искам само едно нещо. Само часът, когато напускат офиса, определен от място за наблюдение колкото може по-далеч. Не искам, и нека кажа това отново, защото харесвам звука на собствения си шибан глас, не искам никакво проследяване. Никой не трябва да ги следва. Този тип е прекалено хитър — каза той на адвоката. — Не зная с какви хора разполагаш в Оклахома сити…
— Добри, мистър Бама.
— Да, хубаво, но не са толкова добри. Този мъж е много, много хитър и има инстинкти за опасност, които не би повярвал, че са възможни. Гарантирам ти: ще види всяка опашка, която му сложиш, и ако това стане, всичко, което следва, ще се разпадне. Разбра ли?
— Да, сър.
— Часът е много важен. Междувременно аз ще обмисля това — каза Бама — и ако се нуждая от услугите ти, ще ти звънна. Очаквам да си на разположение.
— Мистър Бама, никога не сте разговаряли с мъж, който да е повече на разположение.
— Значи в Оклахома сити ги отглеждат — отговори Бама.
Той затвори телефона в малкия си кабинет, отпи още една глътка от гадното кафе от бара и след това усети нещо много странно на лицето си.
Бога ми, това беше усмивка.
Беше щастлив. Толкова щастлив, колкото не е бил, да речем, от години. Освен успехите на децата му нищо друго не го изпълваше с повече удоволствие от едно добро предизвикателство. И, боже мой, този Боб Суагър си го биваше.
Опита се да използва целия си интелект за решаването на проблема.
Ключът беше в колко часа ще напуснат „Дж.Ф.П.“ след посещението. Ако си тръгнат скоро, с лекота могат да се върнат в Блу Ай, преди да се мръкне, което не беше добре, защото не смяташе, че може да задейства силите си и да подготви достатъчно бързо онова, което бе намислил. Всичко трябва да си е на мястото. Ако се върнат по-късно, ще пътуват през нощта. Това изобщо не му харесваше. Не искаше да организира нощно нападение. Прекалено опасно е на открит път. В града работата беше друга, но на открита магистрала в провинцията и през нощта с хитро копеле като Боб Лий Суагър — това си беше направо несигурно и ако нещата се сговняха, кой знае кога би получил друга възможност?
И така: да се надяваме, че ще прекарат още една нощ в Оклахома сити и ще се върнат сутринта. Това ще ги вкара в района приблизително в ранния следобед, което му осигуряваше достатъчно време.
Значи да предположим, че те ще се върнат от Оклахома сити утре. Следващият въпрос: по кой път ще тръгнат? Нормалният човек би направил нормалното: ще тръгне по щатско шосе 40 в отсечката му до Форт Смит, после ще свърне на юг по магистралата, която Холис беше кръстил на баща си, надолу до Блу Ай. Или може би от чиста сантименталност Боб щеше да пропусне новия път и да избере по-бавното и ужасно шосе 71. Баща му беше умрял там, а може би и на него щеше да му се случи същото. Обаче се съмняваше, че Боб ще е толкова сантиментален. Неговата природа в основата си беше практична. Чувствата бяха за късно през нощта, когато денят е свършил.