На Ред му се искаше главно да разбере как са стигнали до града. Суагър не беше от типа, който минава по един и същи път два пъти. Той придърпа картата, мечтаейки да разполага с нещо по-изразително, по-разбулващо. Искаше данни, информация, цифри, факти, копнееше да се гмурне в тях.
Доста бързо видя, че всъщност има само два други пътя до Блу Ай. И двата бяха повече или по-малко преки пътища от изток на запад, обаче много по-малки от маршрута към Форт Смит. И двата изискваха слизане от щатско шосе 40 в посока Макалистър, след това поемане на изток по двете асфалтови ленти към Талихина. Скоро след това се разклоняваха. Единият, Оклахома 1, следваше в продължение на петдесет и седем мили билото на планината Уашита от Талихина до Арканзас, където се превръщаше в Арканзас 88. Това беше висок път, на няколко хиляди фута надморска височина, с отлична видимост. Беше наречен, съчетавайки имената на градовете в двата му края, Талиблу Трейл и щатът го беше проектирал като красив път с планински изгледи от двете страни. Самият Ред беше карал по него едно „Порше“, което някога имаше, и си бе прекарал дяволски добре в онези далечни времена.
Другият път, Оклахома 59, пресичаше Оклахома 1 някъде почти по средата, след това се превръщаше в шосе 270, докато правеше завой на изток и минаваше успоредно на 1 и 88 по дъното на долината под тях и накрая се сливаше със 71 малко над Блу Ай. Ред разбра, че това е пътят, на който лежи притежаваният от Боб в Блу Ай имот, където сега беше неговата каравана. Това беше логичният маршрут. Дали?
Той го разгледа: много просто. Висок или нисък път? Нямаше достатъчно хора, за да разиграе и двата варианта или поне не при изискването за максимална огнева мощ.
Високият или ниският път?
И после се сети за отговора.
Той е снайперист. Стрелец. Действа чрез зрението си. Целият му живот е изграден на виждането. Информацията, която получава от света, се състои изцяло от зрителни данни, които той обработва и от които взема решенията си. Той вижда и обича да вижда нещата отдалеч. Не обича изненадите. Обича той да е изненадата.
Високият път.
В съзнанието му се зароди план. Три коли и един пикап, идващи от различни посоки, впримчват Боб в средата, изблъскват го от пътя и го погребват с автоматен огън. Десетима мъже, които стрелят на автоматичен режим в първата секунда след катастрофата.
Звънна телефонът.
— Ало?
— Сър?
Беше адвокатът от Оклахома сити.
— Да?
— Току-що си тръгнаха.
Рей погледна часовника си. Исусе, вече минаваше пет. Няма да тръгнат за вкъщи тази вечер. Беше спечелил!
— Добра работа.
— Сър, намерихме стаите, които са наели. В „Холидей Ин“ до летището.
— Казах ти…
— Много дискретно, мистър Бама. Пряко не са задавани въпроси. Успяхме да влезем в сървъра на хотелската верига. Резервирали са си стаите за две нощи. Трябва да напуснат утре сутринта в десет.
— Добре свършено — каза Бама. — Търсиш ли си работа?
— Мистър Бама, доволен съм където съм.
— Ще си получиш чека по пощата.
— Зная, че мога да разчитам на думата ви.
— Тя се чува във всеки град в тази страна — каза Бама, затваряйки. После бързо набра Хорхе де ла Ривера.
— Да?
— Екипът готов ли е?
— Да, сър. Всички кротуваха, починаха си. Момичетата, които изпратихте, наистина бяха добри. Всички са наебани или изсмукани, нахранени са и оръжията им са почистени.
— Ето как ще бъде изпълнено. Ще стане утре в ранния следобед на шосе Оклахома 1, на около десет мили източно от кръстовището му с 259. Нарича се Талиблу Трейл. Хубав високопланински път, немного оживен, би трябвало да е приятен, уединен и напълно открит. Ти разположи колите в обратната посока и го пусни да влезе в средата, след това затворете капана, така че да няма къде да избяга. Трябва да го избуташ от пътя. Веднага след това започнете да стреляте. И не спирайте, докато не го погребете. Имаш двойно предимство: изненада и огнева мощ.
— Звучи много добре. Muy bueno. Лесна работа. Ще го пипнем за вас. Но, сър, как ще разберем, че идва?
— О, ще ви съобщя по радиостанцията. Аз ще гледам.