В кутията имаше само два предмета и тогава си спомни, че Боб и Ръсти-Руфъс-Ралф, или както е там, бяха взели третия — папка с изрезки от вестници в нея. Няма значение: от значение беше онова, което е тук, а не някакъв тефтер със стари фишове за пътни нарушения. Бележникът. Набързо надрасканите бележки на Ърл от ранния 23 юли 1955. На корицата имаше кафеникава ивица, подобна на едно от онези неща, с чието рисуване Джексън Полък стана толкова прочут. Краищата на половината страници вътре бяха чупливи от същото кафяво вещество.
Сам се дръпна назад. Кръвта на Ърл. Докато е лежал, умирайки, Ърл трябва да е кървял в колата върху бележника. С потреперване той го отвори.
Шокът беше първото, което изпита. В течение на десет години, докато си сътрудничеха в налагането на закона, Сам беше чел доклади, подадени от Ърл и познаваше толкова добре почерка му, колкото своя собствен. След това четиридесет години празнота. И сега отново беше пред него с ония познати камшичета и извивки, с подредеността, с подчертаванията от време на време и случайните правописни грешки. Кръвта, почеркът: струваше му се, че самият Ърл внезапно е влязъл в стаята, толкова мощно беше усещането за неговото присъствие.
Друго потреперване мина през Сам, когато се опита да влезе в мислите на Ърл. Ърл, как си работил? Какъв е бил твоят стил? Всички следователи имат свой стил. Малки неща, които са важни за тях, които разпознават, докато се опитват да въведат ред в хаоса. Какъв е бил този на Ърл? Опита се да си спомни. Тогава се сети за тезгяха на Ърл в тяхното мазе с всеки инструмент на мястото му и място за всеки от тях. Ърл нямаше нужда от творческия подтик на хаоса, той вярваше в нареждането на нещата по местата им.
Мозъкът му щеше да работи така: местопрестъпление, труп, доказателства. Заключения.
Не, не, не. Не така. Щеше да вади заключения след всяка част. И накрая щеше да ги изброи всичките, обединявайки ги. Така щеше да го направи, винаги го е правил по този начин.
Първо скица на трупа с точното му разположение, което Сам си спомни, че е видял на следващия ден с пунктирани диагонални линии, които го ситуираха спрямо ориентири (дърво, скала) и преценка за разстоянията. Ърл също така беше надраскал нещо като щриховка зад трупа и го беше описал като „отмити шисти“, добавяйки в скоби „няма следи“.
Хъъъм. Сам се замисли над това. То бе нова подробност. Какво предварително разследване на местопрестъплението беше извършено? Опита се да си спомни. Той самият не беше успял да иде там до късния следобед на следващия ден след всичко, свързано със смъртта на Ърл. Беше недоспал, раздразнителен и потиснат. Спомни си самотния заместник-шериф, който му каза, че следователите от щатската полиция не са идвали и че много хора от града са дошли да видят мъртвото черно момиче. Значи очевидно не е имало друго проучване на местопрестъплението освен това на Ърл. Мястото беше безнадеждно замърсено.
Той обърна страницата, за да намери ЗАКЛ.: коментарите на Ърл за местопрестъплението. Там пишеше само: „Тялото преместено? Изхвърлено на място, на което не могат да се намерят следи?“
Тялото местено? Това беше ново. Тялото преместено? Защо Реджи би…
Но после си спомни: Реджи още не беше разкрит. Никой не беше задавал въпроса, защо Реджи би местил тялото, точно както по-късно следователите не си направиха труда да помислят дали тялото е местено, след като вече имаха Реджи.
Той обърна страницата: самият труп.
Имаше описания на различните насилия, упражнени над горката Шайрил, включително ожулвания и одрасквания видими по „интимните части“, както Ърл толкова скромно ги беше нарекъл. Той също така описваше „сивкав цвят на кожата, вероятно защото тялото е лежало няколко дни“ и „подуване“. Сам потърси смъртоносната рана: „Прилича на масивен хематом на десния преден квадрант на черепа“, и беше отбелязал наблизо: „камък, покрит с кръв, като вероятно оръжие на убийството“.
А после нещо странно: „Причина за смъртта? Може би не удар. Подуването и ожулването по шията предполагат удушаване?“
Сам се изправи. Това също беше ново за него: удушаване.
Откъде идваше всичко това!
Може би Ърл е сбъркал? От друга страна, когато съдебният лекар огледа Шайрил, бяха минали още два дни. Може би се е подула още и подутините и ожулванията по шията й не са се виждали толкова ясно. Възможно е и след като Реджи вече беше арестуван и имаше достатъчно кръв за доказателство, никой да не е прегледал трупа толкова внимателно.