Някой, без да иска, натисна бутона на микрофона и Ред чу странни неща по радиостанцията: някакво грубо силно драскане и нещо, което звучеше така, сякаш някой без прекъсване пуска и спира телевизор. После осъзна какво е: дишането на човек, който се готви да участва в престрелка. Те приготвяха оръжията си, запъвайки ударниците и тракайки затворите.
Думи започнаха да бликат от устата на Ръс, сякаш беше изгубил контрол върху тях. Не можеше да овладее и тона: звучаха високо, тъничко, почти по момичешки.
— Не трябва ли да спрем? — изстена той. — Защо не спрем и не повикаме полицията? Има ли някъде място за обръщане? Не трябва ли…
— Просто си седи спокойно, не увеличавай нито намалявай скоростта. Зад нас има две коли. Обзалагам се, че и пред нас има коли. Има и самолет отдясно, който ги координира. Скоро ще ни треснат, и то здравата.
Ръс видя как Боб се върти на седалката и разбра, че се протяга да извади нещо скрито зад нея, без да променя изправения си профил. Той погледна в огледалото за обратно виждане и видя две коли да изскачат иззад завоя.
— Ето първото и единствено правило — каза Боб твърдо. — Прикритие, а не скриване. Искам те вън от пикапа и между теб и тях да бъдат предното колело и блокът на двигателя. Иначе куршумите им ще пробият колата и ще те улучат.
Мозъкът на Ръс се превърна в каскада от сребристи мехурчета. Бореше се да възстанови дишането си. Сърцето му тежеше цял тон и блъскаше неуправляемо. Въздухът не стигаше.
— Не мога да го направя — каза той. — Толкова ме е страх.
— Ще се справиш — спокойно каза Боб. — Ние сме в по-добра форма, отколкото си мислиш. Те имат хора и смятат, че изненадата е на тяхна страна, но ние имаме предимство. Изходът от това е и изход от страха: ще ги ударим толкова силно и бързо и с толкова много неща, че ще им се доще да са си избрали друго занятие.
Пред тях от трепкащата мараня изскочи първо едно, после второ превозно средство. Първото беше друг пикап, черен и очукан. Движейки се с постоянна скорост, на около петдесет ярда зад него имаше още една лимузина. Ръс погледна в огледалото. Двете коли се приближаваха, но не се движеха с луда скорост. Той различи четири едри профила, които седяха неподвижно във водещата кола.
— Не ги зяпай, момче — каза Боб и в същия момент преодоля последната пречка и освободи онова, което дърпаше. С периферното си зрение Ръс видя, че това е рюгерът „Мини–14“ и хартиената кесия. От нея измъкна нещо компактно. Ръс се сети, че това е късият автоматичен пистолет калибър .45, който бързо пъхна отдясно в колана зад бъбрека си. После заопипва за още нещо.
Ръс вдигна поглед. Пикапът се приближаваше. Беше на по-малко от четвърт миля от тях. След секунди щеше да ги пресрещне.
— Къде е? — грубо се попита Боб, а страхът, голям и дрезгав, прозвуча в гласа му, докато ровичкаше из торбата. Неговият страх уплаши Ръс повече от приближаващите коли.
Какво търси, отчаяно се зачуди Ръс.
Ред наблюдаваше как шедьовърът му се разгръща под него с церемониално величие. Всичко зависеше от синхронизацията, а тя беше изящна. Ла Ривера в пикапа „Майк“, следван от четиримата мъже в „Чарли“, се приближаваха отпред с около четиридесет мили в час. Междувременно автомобилите „Алфа“ и „Бейкър“, движейки се с максимално позволената скорост, непрекъснато намаляваха разстоянието между тях и Суагър. Те щяха да бъдат на около петдесет ярда зад него, когато Де ла Ривера ще удари колата на Суагър и ще го изхвърли от пътя.
— Добре се приближавате, „Алфа“ и „Бейкър“ — почти изтананика той. — „Майк“, добре се движите.
Пипнаха го! Щеше да се получи!
Ред си пое дъх, усети сърцето си да думка и кръвното да литва нагоре.
Сега Де ла Ривера пое командването.
— Окей, мучачос, всичко е много добре, сега да запазим спокойствие, да бъдем много, много спокойни и хладнокръвни. Виждаме те, „Алфа“, много добре се движиш, нека проверим внимателно нашите железа, да се уверим, че пълнителите са на местата си, ударниците запънати, а предпазителите — на червената зона. Да останем много спокойни, много, много хладнокръвни, случва се, о, и ще бъде толкова добре за нас.
Автомобилите се приближаваха.
Бяха стигнали до равна и висока част от пътя, от двете страни на който растяха недоразвити, окастрени от ледовете бели чворести дъбове, приличащи на японски джуджета, и разкриваха гледки към други планински вериги.
— Сега слушай — яростно каза Боб. — Този пикап ще се опита да те удари. В частицата от секундата, когато се изравниш с него, искам да минеш на втора и с пълна газ да се измъкнеш от тоя педал. Това ще ни спаси от удара му и ще запуши пътя на двамата зад нас. След това искам да завъртиш наляво и да удариш колата, която го следва отзад. Здраво да я удариш, за да разтърсиш момчетата вътре. Оттам продължаваш с пълен ляв и спираш аварийно. Ще се плъзнем напряко на пътя и ще спрем на банкета от тази страна. Така че да можем да стигнем до онези дървета и надолу по склона на планината, ако се наложи. Окей, щом излезеш от моята страна, хукваш към предното ляво колело, където ще се прикриеш. Ще вземеш кесията. Работата ти ще бъде да ме захранваш с пълнители, когато имам нужда. Внимавай, щом извадя пълнител, трябва да ми подадеш друг с патроните нагоре, така че да мога да го пъхна и да продължа с рокендрола.