С колелата нагоре черният пикап се бе плъзнал до банкета на другата страна на пътя, обвит в облак прах, и бе запушил това платно. Двете коли, следвали Боб и Ръс, бяха занесли и спрели зад него и точно сега се отърсваха от аварийното си спиране и плъзгане. Изглежда, се бяха сблъскали, като задната се бе забила в предната.
Следващата пикапа кола също се бе пързаляла и спряла, за да избегне удара в разбития пикап. Намираше се от другата страна на пътя почти непосредствено пред Ръс. Настъпи миг ужасяваща тишина. В автомобилите скупчени хора бърникаха объркано, опитвайки се да не се изпозастрелят и да намерят мишената си, която не беше там, където би трябвало.
И тогава точно зад него Боб стреля.
Дори на ярката дневна светлина трасиращите куршуми блясваха, за да обозначат пътя си, докато прелитаха малкото разстояние. Бяха като феномен в експеримент по физика, нажежени до бяло въжета, опънати, сякаш бяха изчертани с линеал, непоносимо бързи, по-бързи от премигване или удар на сърцето, създаващи впечатление, че са илюзия. За секунда Боб изстреля три куршума ниско долу в колата точно срещу него. За какво стреля? Не по мъжете, защото не стреляше в кабината, а над дясната задна гума и Ръс…
Огромен пламък обгърна колата, когато трасиращите куршуми запалиха резервоара й. Шумът беше като от гръмотевица и запрати огнени езици навсякъде и за една секунда на лудост сякаш заваляха пламъци. Всичко около тях, целият свят се опожари. Горещина лъхна Ръс. Той чу писъци в бученето, един обгърнат от пламъци призрак хукна към него, но падна от тежестта на собственото си разрушение на шосето.
С периферното си зрение Ръс усети раздвижване и видя как едната от следвалите ги коли се стрелна иззад обърнатия пикап.
— Идват, идват — изпищя той.
Но Боб стреляше дори по време на виковете на Ръс и трасиращите куршуми бързо проблясваха. Злобни като камшични удари, сякаш разтопиха предното стъкло на наближаващата кола. То се разтвори в суграшица от диаманти, докато шофьорът изгуби контрол и се стрелна право в канавката, разхвърляйки буци пръст.
— Пълнител, пълнител — изрева Боб и Ръс плесна в дланта му пълнител с вместимост двадесет и един, с патроните към него. Той го пъхна в карабината си, блъсна затвора напред точно когато третата кола се появи, накъсвайки предния й прозорец с откос куршуми с метални ризници, и след това продължи да стреля, изпразвайки останалото в пълнителя по прозорците и вратите, докато колата продължаваше напред. Тя не се отклони, а се стрелна яростно към тях, сякаш се надяваше да се измъкне, а не толкова да причини вреди. Сто ярда по-надолу по пътя тя забеляза, че товарът й е мъртъв, и свърна към канавката, вдигна облак пръст и трева и спря посред разцепени бели дъбове.
Изведнъж настъпи тишина, като изключим плющенето на вятъра и съскането на пламъците.
— Исусе, ти ги очисти всичките — отбеляза Ръс с дълбоко учудване и преклонение, но Боб стоеше до него с 45-калибровия пистолет в ръка. Беше видял нещо. Двама мъже с автомати се измъкнаха от разбилата се в канавката кола точно пред тях и започнаха да се изкачват по тесния банкет. Но Боб се изправи над тях и пистолетът му толкова бързо зае позиция, че движението се размаза пред погледа му. Дали са го видели? Единият го видя, опита се да насочи оръжието си, но Боб стреля толкова бързо, че Ръс за секунда си помисли, че има някакъв автомат, който изхвърли шест празни гилзи във въздуха, а двамата стрелци рухнаха като парцалени кукли. Единият беше огромен мъж в скъп спортен анцуг и със златни верижки на врата. Той имаше неподвижни непремигващи очи, докато кръвта оцветяваше горнището му в ягодовочервено и един странен детайл се наби в съзнанието на Ръс: белег на шията, сякаш някой бе опитал да му отреже главата с моторен трион, но е стигнал само до половината, а после е размислил.
Още един момент тишина. Боб го използва, за да смени пълнителя.
Ръс се огледа.
— Боже мили — каза той. Гледката наоколо му напомни телевизионен репортаж за Пътя на смъртта от Кувейт към Ирак, след като „Уартхог“ и „Блекхоук“ си бяха свършили работата. Четири разрушени коли, едната от тях на покрива си, друга горяща с черния мазен пламък на петролни продукти, които се изпаряват към небето. Навсякъде трупове, локви кръв, парчета стъкло и захвърлени оръжия.
— Какво ще кажеш за това, майкоебецо? — изведнъж закрещя Боб и Ръс видя, че вика към белия самолет на около половин миля, носещ се ниско на юг.
— Уби ги всичките — каза Ръс. — Трябва да си убил двадесет човека.
— По-скоро десет. Бяха професионалисти. Те си поеха риска. А сега да видим дали можем да намерим трофей.