— Да, сър.
— Не искам повече изненади — продължи Ред.
После затвори. Трябваше да си ляга, но някак си циците, независимо дали истински или от силикон, на втората в конкурса за Мис Арканзас през 86-а не го вълнуваха.
Вместо това се обади още веднъж по телефона и си поръча бърза свирка от черна курва. Това повече съответстваше на настроението му.
27.
ТОЙ НАБЛЮДАВАШЕ, докато най-сетне възрастният човек загаси лампата и четиридесет секунди по-късно излезе от кантората все още наметнат с хавлията на жена си, качи се на кадилака и потегли със свирещи гуми, защото подаде твърде много газ.
Дуейн погледна часовника си. Беше 23,45 часът. Реши да почака още петнадесет минути, но изтрая само седем, преди да започне да заспива. Знаеше, че е опасно изтощен. Затова слезе от колата, тръгна надолу по улицата с фенерче в ръка, осветявайки скритите кътчета, сякаш е на патрул и търси крадец. След това смело бутна вратата. Естествено, старецът я беше оставил отворена. Той влезе и последва лъча на фенерчето към стълбите, водещи в кантората. По дяволите, тази врата беше заключена.
Той се бръкна за портфейла си и започна опипом да търси пластмасовата си кредитна карта. Като много полицаи беше умел в някои дребни криминални хитрини, които научи с течение на годините. Не му отне повече от няколко секунди работа с картата, за да натисне езичето и дръжката поддаде. После влезе в чакалнята. Пресече я с бързи крачки в посока бърлогата на стария човек.
Бързо отиде при сейфа зад бюрото и лекичко подръпна вратата. Понякога старецът затваряше вратата, но не завърташе ръчката и затова бравата не се затваряше. Но не, щурият дъртак беше завъртял ръчката и вратата се бе заключила. Тя не беше достъпна за способностите на Дуейн. Вместо това отиде до прозорците и дръпна пердетата. После запали лампата.
Помещението беше пълна бъркотия! Старият копелдак сякаш искаше да се самоунищожи. Систематично разбиваше всичко, което притежаваше и някога му е било скъпо. Навсякъде бяха разхвърляни бумаги, а едното от чекмеджетата на кантонерката беше захвърлено на стария килим.
Дуейн седна зад писалището, затрупано със стари дела и доклади, свързани с тях. Той ги запрелиства. Хъм. Повечето сякаш бяха свързани с 1955. Имаше писмо от някаква жена, което той пъхна в джоба си. Разлистваше страниците и попадна на предсъдебно изслушване с дата 29 юли 1955 по случая на Реджи Джерард Фулър, обвинен в предумишлено убийство. Хъм. За какво, по дяволите, беше всичко това? Вероятно е свързано с чернилките, които старецът посети. Защо посещава негри? Какво е намислил? Има ли нещо общо със Суагър?
Тогава забеляза една адвокатска бланка. На нея беше писано, но някой беше откъснал страницата. Обаче силният натиск на химикалка беше отпечатал написаното върху долната страница. Той я вдигна към светлината, започна да я върти, опитвайки се да намери най-добрия ъгъл за гледане. Думи, написани с възлест старчески почерк, започнаха да се появяват: преместено тяло? Литъл Джорджия? Удушена?
Хъммм.
Изпита леко самодоволство от успеха. Мистър Бама сигурно ще се зарадва.
Чу шум и бързото трополене на крака и след това вратата се отвори широко.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита Сам Винсънт.
Старецът потегли за вкъщи силно развълнуван. Въображението му се препъваше в един значителен проблем. Кой, по дяволите, би сметнал, че си струва труда да организира толкова голям заговор, за да хвърли вината за смъртта на едно младо момиче върху невинно чернокожо момче? Какъв е смисълът?
Не можеше да види никакъв смисъл, но се опитваше да раздели всичко на части и да види как си пасват. И продължи да се връща на едно нещо: някой не е искал да се знае, че Шайрил е била убита в Литъл Джорджия. Литъл Джорджия беше ключът.
Преместването на тялото е важно с това, че някъде има доказателство, което по някакъв начин свързва убиеца с Литъл Джорджия.
Ако някой беше намерил тялото в Литъл Джорджия, сигурно щеше да проличи връзката с това място, която сочеше убиеца. Каква ли може да е била? Какво ли може да свърже някого с Литъл Джорджия?
Той се опита да измисли какво може да направи, за да изкопае тази брънка. Каква ли би могла да бъде? Трябва да е имало документ или поне нещо важно в паметта на някого, което е било лесно достъпно по онова време.
Може би разрешение за ползване на земя.
Или проучване на мястото например от инженер или архитектурно бюро.
Може би фактура за продажба.
Той се опита да се сети за всички документи, които биха могли да имат връзка с парче земя или участък от окръга.
Внезапно натисна спирачките и колата спря със скърцане.