Надявам се, че съм на твоето равнище, старче — помисли си той. Със сигурност ще се опитам да бъда достоен за наследството ти.
През 1975 бащата на Ред загина при взрив на бомба точно пред „Нансис“. Ред работеше като вицепрезидент на онова, което тогава се наричаше корпорация „Бама Тръкинг“. Неговият моментален отговор не беше да оплаква, а да се подготви за атаката срещу неговата власт, позиция и организация, която неизбежно следваше от убийството на шефа. Но, странно, тя никога не последва, въпреки че няколко години по-късно някакви натрапници се опитаха да излязат срещу него, но лесно бяха победени.
И така тайната на смъртта на баща му стана за него истинска фикс идея. Беше похарчил повече от 200000 долара за частно разследване в опит да разбуди тайната. За целта, когато лейтенант Уил Джесъп, детективът от отдел „Убийства“ във Форт Смит, на който бе възложен случаят, се пенсионира през 88-а, Ред го нае (50000 долара годишно), за да продължи разследването частно. Самият Ред беше използвал всичките си връзки в престъпния свят и въпреки множеството хитрини и натиск след всичкото това време, усилия и пари не беше стигнал доникъде.
Проблемът с този случай просто беше, че даваше само един отговор на cui bono. И той беше: Ред. А той не го бе направил, въпреки че вероятно така се говореше за него. Знаеше това. При липсата на мотив, който да издържи, всяко друго обяснение беше безсмислено. Например нито един от лейтенантите в организацията нямаше полза и нито едно подслушване на телефони или следене не бяха довели и до най-малката следа. Също така нито един външен за града човек нямаше да спечели нещо. Можеше да бъде само отмъщение за нещо извършено много отдавна, но подобни постъпки обикновено са объркани и емоционални. А тази беше осъществена с учудваща ефикасност, контрол и точност. Работа на истински професионалист в бомбения бизнес, която подсказваше достъп до майстори от по-високо ниво. Същото каза и лейтенант Джесъп.
— Ред, този човек е знаел какво прави. Това беше най-добрата бомба, която някой някога е взривявал в Арканзас. Това мога да ти кажа. Работа на специалист.
С времето всички разследвания забуксуваха. Пропадна и това на Ред след тежко десетилетие и половина. Най-накрая той се отказа и се опита да сключи мир със зейналата в живота му дупка — факта, че който и да е убил баща му, по каквато и да е причина, се измъкна безнаказано и злорадства в момента.
Тате, опитах, си мислеше от време на време той, когато късно през нощта бърбънът го хванеше, децата си бяха легнали, а втората в конкурса за Мис Арканзас през 1986 дремеше доволно в пеньоара си за 500 долара. Направих всичко възможно.
Със спомена за тази тъга, тежащ на раменете му, той завъртя скалата и отвори старата каса. Миналото беше разделено по години в счетоводни книги, дълги редици числа бележеха постъпленията и разходите, всички разноски бяха отбелязани, всички суми бяха отчетени. Всяка трета страница беше изпълнена с обяснения. Баща му беше записвал с дребен съвършен почерк безстрастни подробности. По този начин съвсем бързо Ред научи всичко, което трябваше да знае. Или поне всичко, което баща му искаше да се знае и бе записал за последните две седмици от месец юли 1955. Беше се срещнал със забележителни хора: например Френчи Шорт и един младши лейтенант от армията от Форт Чафий на име Джек Прийс. Но и с други. Цяла тълпа умни и бързи хора, отговорни и устремени мъже. Сред тях беше и Джими Пай, както и шефове на затворниците и пазачите, свързани с организацията Бама, които работеха в затвора на окръг Себастиан. Разбира се, и Ърл Суагър беше там и докато разглеждаше онова, което лежеше пред него, Ред видя логиката зад всичко, което беше приел на вяра, и се възхити от професионализма на всички участници.
Разбира се, един човек липсваше. Така трябваше да бъде, защото това не можеше да се повери на хартията, но Ред инстинктивно осъзна какво документира счетоводната книга: ключовия момент в историята на фамилията Бама, когато бандата на Бама престава да бъде такава, а баща му вече не е бандит и започва изкачването си към законност, обществена власт и слава и крепостите на уважението и възхитата, които сега той владееше.
Ред си наля още една чашка кафе. Обади се в офиса, провери гласовата си поща, говори със секретарката си. Обади се на заелата второ място и й каза, че ще закъснее, а тя му припомни, че синът му Ник тази вечер има състезание по плуване и той е обещал да отиде. Ред си помисли, че вероятно ще стигне за участието на Ник в 100-те метра гръб, защото сигурно няма да започне преди 9,30, а на връщане можеха да спрат за по едно барбекю.