Ред предъвка всичко. Очевидно Сам беше стигнал до извода, че има връзка между смъртта на Ърл и смъртта на момичето. Беше ли им казал? Или идеята е тяхна? И най-важното, какво знаят?
Не знаеше. Но трябваше да научи нещо друго.
Джед Поузи. Какво е станало с него?
Беше достатъчно едно телефонно обаждане, за да научи, че след тридесет и пет години в затвора един старец на име Джед Поузи още обитава блок Д на щатския затвор в Тъкър.
Е, това беше полезно. Много полезно.
В главата му започна да се заражда един план.
Колкото повече мислеше, толкова по-голямо вълнение го обземаше. Харесва ми!
30.
БЕШЕ ПОДРАНИЛ малко, но така беше по-добре. Също така бе носил и по-хубави костюми, но когато го купиш от „Уол-Март“ във Форт Смит в дванайсет, за да го сложиш за среща в един, не можеш да очакваш да попаднеш на страниците на „Джей Кю“.
„Мога ли да се справя с това?“, запита се Ръс.
После си каза: „да, мога“.
Боб го беше оставил в 12,55. Това бе мъчно определима сграда, с нова обшивка, която покриваше всички прозорци, обещавайки флуоресцентен мрак вътре. Над единствения мрачен вход висеше стара табела „Дорней Хауз“. Със сигурност не излъчваше усещането за стари вестници и нищо в нея не напомняше за славни отминали дни, когато пуфкащи пури или дъвчещи тютюн репортери с нахалство или преувеличение си градяха национално име и същевременно си прекарваха страхотно.
Не, офисите на „Саутуест Таймс Рекърд“ подобно на редакциите на повечето американски вестници имаха вид, сякаш са седалище на малка застрахователна компания или на фирма за доставка на медицинско оборудване, или пък за каталожна търговия.
Той влезе във фоайето, което беше чисто и функционално, въпреки че не бе предразполагащо, и каза на дамата на рецепцията, че има среща в един часа с редактора на градската страница и началника на архива. Помолиха го да почака, докато не слезе една много млада чернокожа жена, поздрави го хладно и делово и го поведе нагоре. Имаше само един етаж и краткото им пътешествие ги отведе в новинарската зала (осветена с ярко флуоресцентно осветление, както бе предположил), разхвърляна и пълна с троглодити или мутанти, които спяха или яростно блъскаха по клавиатури като шимпанзета по детски пиана. Така беше във всички новинарски зали. После влязоха в кабинета на редактора на градската страница.
А! Как се казваше, о, да, Лонгли, Лонгли, Лонгли? Клаудия Лонгли.
Тя разглеждаше автобиографията му.
— Колко време работихте в „Оклахоман“, мистър Пюти?
— Една година. Започнах с редактиране и измисляне на заглавия. Харесаха ме, защото след шест месеца ме направиха лайвстайл редактор.
— И напуснахте…?
— Ами, имах страхотна идея за книга и не мислех, че ще мога пълноценно да работя и двете. Така че преди два месеца напуснах „Оклахоман“, за да работя само по книгата. Бях спестил малко пари. Проучванията ме доведоха тук и вече три седмици съм в града. Но ще ми трябва повече време, а парите ми свършват. Затова си помислих, че ако имате нужда от редактор и човек, който да измисля заглавия, мога да започна. Бива ме в редакцията и заглавията. Работя бързо, не правя грешки, доста съм умен и не ме мързи.
— Но това не е представата ви за кариера? Не смятате да се посветите на кариера в „Рекърд“?
— О, да ви кажа честно, главното за мен е книгата. Не бих искал да ви лъжа. Но ако ми предложите работа, разбира се, че ще се отнеса сериозно към нея и ще остана най-малко шест месеца.
— Виждам, че сте учили в Принстън.
— Да. Имах късмет и получих стипендия. Бях супермозък в гимназията, но се уморих от Изтока и след две години реших, че имам нужда от промяна. Чиракувах в „Маями Хералд“. Имам имена и така нататък, ако искате да звъннете.
— Мога ли да попитам за какво е книгата?
— Тук, в окръг Полк, през 1955 е било извършено насилие, което има пряка връзка с последващо насилие в Оклахома, засегнало семейството ми. Моята идея беше да проуча и преработя и двете, за да покажа връзката помежду им. Но съм затруднен да открия хората от 1955. Ще ми трябват няколко месеца, а не седмици.
— Трябва да ви кажа, че ако ви предложим място, ще е с договор по изискванията на съюза. Ще ви дам копие от него. Ще започнете от равнището на сътрудници с едногодишен опит. Ще получавате триста и петдесет седмично. Ще бъдете в сутрешния екип, вероятно от четири до полунощ. Очакваме яка работа, професионализъм и добро поведение. Не харесвам новинарски статии, където се говори твърде много.
— Чудесно.
— Добре, хайде да идем да ви представя на Брус Симс, нашия шеф на редакторите. Ще ви подложим на тест, а после ще видим.