— Това са подробности — каза гласът. — Как я караш, Джек? Обзалагам се, че разводът все още ти струва доста мангизи. Дъщеря ти харесва Пенсилвания, нали? А бизнесът процъфтява, не можеш да отречеш. Батальон 316? Отлично, Джек. Ти наистина управляваш една чудесна малка фирма.
— Кой си ти?
— Френчи Шорт.
— По дяволите, кой си?
Мъжът от другата страна на линията го остави няколко минути да се поизпоти.
— Джек, прав си, Френчи е мъртъв. Може да се каже, че аз съм истинският му наследник.
— За какво е всичко това?
— Джек, Френчи Шорт беше най-доброто, което някога ти се случи. Откакто го срещна, имаш невероятен късмет. Получи командирските постове, които желаеше. Напредна по стълбицата с чиновете. Имаше влияние, власт и добро име. Ръководеше снайперската школа, първата снайперска школа в западния свят. Доживя доктрината ти за нощния бой да бъде приета от армията. Гърдите ти се покриха с ленти и медали. Стана богат човек. Джек, дължиш много на Френчи Шорт.
— Престани да ме будалкаш. Изплюй камъчето.
— Ето го, Джек. През 1955 ти направи голяма услуга на Френчи. Улучи цел, която никой друг на света не би могъл да улучи. Това ни осигури най-различни неща. И на теб също. А сега, четиридесет и повече години по-късно, случаят отново е на масата. Някой започна да ни преследва. Трябва да стреляш още веднъж. Да го вкараш в земята. Нощен изстрел. От голямо разстояние. Твоят специалитет.
— Не — отговори Джек. — Това е единственото нещо, което съжалявам, че съм направил. Мъжът беше полицай, който никому нищо лошо не бе сторил. Герой от войната. Това е единственото нещо, за което се срамувам. Не ми пука какви са последствията.
— Джек, забравих колко си смел. Ти получи Бронзова звезда, нали? Окей, Джек, прави се на благороден пред стария си приятел Френчи Шорт. Казваш, че ще понесеш всички последствия? Ще се откажеш от всичко? От доброто си име, фирмата, семейството? Ще изтърпиш скандала? Няма да ти струва само това. Не, не. Когато дойде за мен, независимо какъв ще бъде изходът, ще се погрижа да научи името ти, Джек. И тогава ще дойде и за теб. Той е най-добрият. Няма по-добър от него.
— Суагър?
— И още как! Висок десет фута и наистина побеснял. Все още е най-добрият. Онзи ден издуха десет професионалисти. Може би си чул за това?
По дяволите, Прийс го беше прочел.
— Джек, ще те дам на Суагър и той ще те разпердушини. Или ще ти го наглася. Един изстрел, един труп.
Генералът мълчеше. Огледа трофеите си за точна стрелба и медалите на стената. Ако Суагър дойде за него, свършено е.
— И после съм вън?
— Завинаги. Ти се връщаш към живота си, а аз към моя.
— Как?
— Утре се изнасяш с екипировката. Отиваш в една ферма, разположена по черен път 70, който се пада встрани от шосе 71 на север от Блу Ай, Арканзас. Тя е далеч, далеч встрани, близо до малко местенце, наречено Поузи Холоу. Контактът ти ще бъде едно момче на име Дуейн Пек. Той ще те настани. Междувременно аз ще работя по въпроса да ти изпратя Суагър в гората. Той трябва да бъде вкаран в клопката бавно и внимателно. Работата не може да се ускори. Мисля, че ще отнеме няколко дни, може би седмица. Когато стане, трябва да действаш бързо и тихо. Ще ти осигуря мишената. Внимавай да не пропуснеш, генерал Джек, защото ще те погребе дълбоко и завинаги.
— Аз никога не пропускам — възрази генералът.
32.
ОТВЪД МОСТА земята се промени. Стана равна и гола и след време започнаха да се виждат водни пространства, задръстени с тръстика, гледки на огромни почти безцветни заблатени местности, прекъсвани тук-там от групички дървета. Водата проблясваше на слънцето.
— В целия щат Оклахома няма толкова вода — отбеляза Ръс.
Намираха се на източния бряг на Мериланд и пътуваха към Сейнт Майкълс, който, както подсказваше картата, бе малък град, разположен на нос, стърчащ в залива Чесапийк. Имаше вид на земя, само временно отнета от морето. Водата им помахваше иззад дърветата или отвъд обработените полета. Или надничаше черна и неподвижна от дълбоки езерца, които се плискаха по краищата на тъмни дървета и сякаш се простираха чак до хоризонта. Освен това беше и в реките и поточетата, които разсичаха земята в най-различни посоки като саблени удари.
— Мокро — отговори Боб и това бе всичко, което успя да измисли в отговор.
— Може би няма да иска да се срещне с нас — каза Ръс.
— О, не мисля.
— Ще й кажем ли за Сам? Може да я разстрои.
— За всичко ще й кажем истината. Доколкото си спомням, тя беше дяволски умна лейди. През онези години, когато никой не смяташе, че една жена може да бъде умна, всички казваха: „Мис Кони е интелигентна.“ Това казва всичко. Мисля, че половината мъже бяха влюбени в нея. Включително баща ми и Сам Винсънт.