— Аз не…
— Белият човек бил радикален евреин от Ню Йорк. Казва се Сол Файн. Мисля, че беше комунист. По-късно бе убит в Мисисипи. Няколко бели младежи, които го нарекли негърска подлога, го извели навън и го застреляли. Тази вечер той държал страстно слово пред някои от младежите, в които отчето вярвал. После си тръгнали за вкъщи, а Сол продължил нататък. Но когато Шайрил бе намерена и Реджи обвинен, той трябва да е решил, че ако разкаже за срещата, ще има последствия. Щяло да се разбере, че се подготвя революция, че един комунистически агитатор от Севера е дошъл на юг, за да бунтува цветнокожите. Белите щели да се ядосат, щяло да има насилие срещу църквата, цялата работа щяла да се разпадне, а Кланът отново да яхне конете. Спомням си, че през онези години белите бяха много наплашени.
Тя погледна към хоризонта и свали очилата си. Очите й все още бяха сини, въпреки че сега не виждаха и бяха станали матови. Една сълза се спускаше от тях.
— Боб Лий Суагър, баща ти, беше много, много смел мъж. Той получи Почетния медал на Конгреса и никога не говореше за това. Но той не беше най-смелият мъж, за когото съм чувала. Най-смелият, за когото някога съм чула, беше едно деветнадесетгодишно чернокожо момче, което е седяло мирно на електрическия стол, докато са го връзвали, а после са го убили и той дори звук не е издал. Защото е вярвал в нещо. И не получи никакви медали, нито слава. Никога не отиде да се срещне с президента. Беше разбрал, че всичко си има последствия и той смело ги посрещна и последва там, където го отведоха. Това им беше казал Сол Файн: ще трябва да умрат хора. Борбата ще се плаща с кръв. Никой няма да си спомня онези, които умрат. Това е простият жесток процес на прогреса.
Тя направи пауза.
— Никой не знаеше освен хората, били на срещата, а те не можеха да кажат. Майка му не знаеше, баща му също и дори малцина от чернокожите в Блу Ай знаеха. Сам никога не разбра. Сам го обвини и вярваше, че върши божие дело. Вярваше, че е раздадено правосъдие. Когато разбрах, това беше през 1978, след като се запознах с Джордж Гресуел. Той беше черният свещеник, който през онези дни пътувал със Сол Файн. Едва не се обадих на Сам, но после си помислих, какъв е смисълът? Ако Сам открие, че е направил толкова трагична грешка, това ще го убие. Така че това е единственият подарък, който някога съм му правила, въпреки че толкова го обичах.
— Сега не може да го нарани. Сам умря по-миналата вечер.
— И аз си помислих, че чувам смърт в гласа ти.
— Паднал по някакви стъпала. Беше на осемдесет и шест. Енергичен и жилав.
— И той беше добър човек. Толкова ми липсваше през тези години. По случай ли е работил?
— Да, мадам. Никога не се пенсионира наистина.
— Арканзас роди някои ужасни мъже. Роди Джими Пай и Шефа Хари Етъридж и неговия малоумен син, Холис, който искаше да стане президент. Холи, нали така му викат? Мисля, че е грешка да кръстиш мъж с женско име. И той със сигурност си го е върнал на момичетата, както съм чувала. Но Арканзас също така роди Ърл Суагър и Сам Винсънт.
— Да, мадам.
— Помогнах ли ви?
— Да, мадам, мисля, че го направихте. А сега ще тръгваме.
— Сега аз имам въпрос към теб.
— Да, мис Кони.
— Не съм сигурна, че имам смелостта да го задам.
— Никой никога не е казвал, че мис Кони не е куражлия. Ти ни помогна с погребението на татко.
— Добре тогава. Детето. Какво стана с детето?
— Извинявай, но не… — започна Боб.
— Тя има предвид детето на Иди. Сина на Иди и Джими.
— Да. Бога ми, исках да спася това дете. Опитах се да го осиновя, след като Иди умря. Сам водеше делото от мое име. Грижих се за него три месеца. Беше толкова силен, толкова буден, толкова умен. Но нито един съд в Арканзас през петдесетте не би позволил на вдовица от Севера да вземе новородено от арканзаска майка, ако има някакви роднини. Кръстих го Стивън, на моя собствен син. Накараха ме да го дам на роднините на Джими. Това ми разби сърцето. Никога не разбрах какво стана с него.
Въпросът й срещна тяхното мълчание.
— О — разбра тя най-накрая. — Не е излязъл свестен.
— Семейство Пай не са се грижили за него — каза Ръс. — Били го и колкото повече бой е ял, толкова по-лош ставал. Най-накрая попаднал в системата на изправителните училища. На дванадесет вече бил непоправим. Най-накрая го пратили да живее в Оклахома при по-големия брат на Джими. Той стана…
Ръс се спря.
— Продължавай, младежо. Погребала съм достатъчно добри мъже, така че сега мога всичко да понеса.
— Превърна се в насилник. Уби много хора и нарани още повече. Лежал е в щатския затвор, където стана още по-опасен. Криминална кариера от най-лошия вид. Ламар Пай, така се казваше. Един полицай го уби през 1994.