— Аз проверих — каза той. — Джед Поузи, признат за виновен и осъден на доживотен затвор за убийството на Дейвидсън Фулър през 1965. Пребил го до смърт с лопата.
Старата лейди поклати глава. Тя размотаваше преплетените нишки на спомените, стигащи чак до убийството на дъщеря й Шайрил. Законът каза, че Шайрил е убита от Реджи Фулър, който бе осъден на смърт. Дейвидсън Фулър изгуби всичко, опитвайки се да освободи сина си, но някак си изпитанието го направи силен и през шейсетте се прояви като най-енергичния и безстрашен лидер на движението за граждански права в Арканзас. Беше спрял за бензин близо до Нънли и от бензиностанцията излязъл един ужасен бял човек и го ударил три пъти с права лопата. Ей така, за нищо, просто защото бил черен, след това се върнал обратно на верандата, за да си допие питието, докато дойде полицията. Мистър Сам не можа да получи смъртна присъда, но прати Джед Поузи да прекара остатъка от живота си в затвора.
Изглежда, и двамата стигнаха до това едновременно, защото очите им се срещнаха. И Дуейн й предаде новината, която беше изпратен да съобщи.
— Чухте ли, че най-накрая са помилвали стария Джед Поузи?
Тя го погледна с ужас.
— Да, днес излиза. Говорят, че щял да се върне в колибата на брат си Лъм някъде из проклетите планини. Срамно е, че човек като него няма да умре в затвора, където му е мястото.
Той се усмихна.
— Е, много ви благодаря, мадам. Помогнахте ми да си изясня всичко.
Джек Прийс отвори трезора с оръжията и влезе вътре. Трезорът беше голям, ужасно скъп и разполагаше с място за двеста пушки. Но вътре имаше само тридесетина. Това бяха все негови продукти, готови за изпращане в различните горещи точки на планетата.
Той се опита да обмисли всичко.
Нощен изстрел. Инфрачервена или пасивна естествена светлина? Разстояние двеста ярда или по-малко. Какво да вземе? Оръжието трябва да съответства на мисията.
Разбира се, най-модерното беше „Найт SR–25“ с монтиран и нулиран топлинен оптически прицел „Магнавокс“ и заглушител „Дж.Ф.П.“ — оръжейната система № 1. В момента това беше най-добрата снайперска пушка в света. Но бизнесменът в него погледна онази система, заключена в стойката, която беше за демонстрации. Тя представляваше инвестиция от около 18000 долара за пушката, изключително скъпата топлинна оптика, заглушителя и комплексните умения на оръжейника да обедини различните части в една система. Винаги съществуваше възможността за повреждане и дори загубата й на бойното поле. Би ли могъл да понесе такова финансово кръвопускане? Нещо по-лошо, оръжието не беше „почистено“ и все още носеше серийните номера на „Найт“, оптическият прицел „Магнавокс“ беше със своите номера. И двете номерации можеха да бъдат проследени обратно до него. Ако по някаква прищявка на съдбата той се измъкне, а оръжието не и бъде намерено от властите, щеше да ги доведе право при него. Буквално за няколко часа. Разбира се, той имаше силни съюзници в разузнавателната и военната общност и винаги можеше да бъде призована услужливата мантра на националната сигурност, но днес това вече не бе толкова всесилно. Човек не можеше да бъде сигурен, че изобщо ще подейства. Вестниците вече нямаха задължение към нещо по-висше, наречено национална сигурност. Те не вярваха твърде в идеята за нацията, какво да говорим за сигурността й! Приятелите му можеха да го защитят само донякъде. В реалната политика във Вашингтон той можеше да се намери поднесен на табла, изпържен и гарниран със сос за нечия награда „Пулицър“. Така че за пушката, създадена от Юджин Стоунър, и дума не можеше да става.
Той погледна към по-малките полуавтоматични карабини на стойката. Повечето бяха регенерирани М–14 или „Спрингфийлд“ Б1-А, всички в натовския калибър 7,62, преоборудвани като стандартни армейски снайперски карабини М–21 от времето на Виетнамската война, преработени за повишена точност и снабдени с работещ с естествена светлина нощен прицел, обикновено AN/PVS–2 „Старлайт“ и заглушител „Дж.Ф.П.“. Оръжия със стотина подобрения, за да стрелят по-точно и по-сигурно от обикновените М–14. Но те имаха едно общо нещо с карабината „Найт“: можеха да бъдат проследени обратно до него. Все пак в тях се криеше известно спасение, защото бяха по-стари, имаха много по-дълга история и бяха минали през много ръце и институции. Това означаваше, че хартиената следа ще бъде твърде сложна, със задънени улици и лъжливи следи в зависимост от конкретното оръжие. Щяха ли да бъдат достатъчно объркани, за да го предпазят, ако оръжието бъде изгубено и намерено? Нямаше начин да е сигурен в това и той не бе достатъчно оптимист да изживее следващите десет години от живота си, чакайки някой правителствен компютър да изплюе сериен номер, имащ връзка с него. Тази няма да я бъде.