Имаше само един недостатък: източника на светлина. Защото беше активен инфрачервен излъчвател за разлика от пасивния в „Магнавокс“ и трябваше да изпрати лъч инфрачервена светлина от източника към района на мишената, за да може чувствителният телескоп да я улови. В технологично сложна бойна обстановка подобна система криеше вродена опасност, защото със сигурност противникът щеше да разполага с чувствителен към инфрачервените лъчи прицел, с чиято помощ неговият светлинен лъч щеше да издаде местонахождението му и да последват контраснайперски мерки с голяма огнева мощ. Затова тази система беше добра за използване в неразвитите части на света: Централна Америка, Африка, Западен Арканзас.
Джек Прийс вдигна оръжието и набързо провери акумулаторчето. Всичко беше наред. Дръпна назад затвора и натисна спусъка. Усети как ударникът на оръжието щракна задоволително. Движението на спусъка беше сухо, малко рязко, сякаш се чупи стъклена пръчица. Остави карабината и най-накрая стигна до шкафа с мунициите и си избра шест кутийки М–193 калибър 5.56 с медна ризница, уверен, че нощта му принадлежи.
34.
ПОГРЕБЕНИЕТО БЕШЕ насрочено за късния предиобед, но те не успяха да стигнат, защото полетът Балтимор-Далас и след това шпагатът с „Американ Ийгъл“ до Форт Смит ги забави до обяд. Но в четири щеше да започне бдението в старата къща на Сам и карайки бързо надолу по магистралата, знаеха, че ще успеят да стигнат най-късно в четири и половина.
Караше Ръс. Боб беше дори по-затворен от обикновено. Неподвижността на снайпериста: част от легендата. Горчивината му, потиснатият му гняв, усещането за изолация — всичко част от същия комплект. Но Ръс знаеше, че зад тези спокойни тъмни очи нещо става.
— За какво мислиш? — най-накрая попита Ръс.
— Че току-що пропиляхме цял хубав ден и съм назад с хиляда и триста кинта за билети.
— Ще си платя.
— Не става дума за това. Не ти искам парите. Просто са напразно пропилени. Движим се в погрешна посока.
— Не, сър — възрази Ръс. — Аз искрено вярвам, че трябва да има връзка между смъртта на това дете и убийството на баща ти.
— Ти си глупак — грубо каза Боб, без дори да го погледне. — Това е невъзможно. Баща ми беше убит същия ден, когато момичето е било намерено. Няма начин да са нагласили всичко толкова бързо. Това е била операция за четири-пет дни и Френчи е работил направо като луд. И второ, не би било възможно някой да предскаже, че татко ми ще намери трупа този ден или през който и да било друг. Това е просто шибан късмет или кой знае какво. Майка й дошла при него и той тръгнал да я търси. А ако предположим, че не е намерил трупа? Пак щеше да бъде мъртъв в 23,00 часа. Трупът би могъл да лежи там със седмици, преди някой да се натъкне на него, и по това време да бъде толкова разложен, че щяха да минат още няколко седмици, преди да го идентифицират. Не, онова, което се е случило на това момиче, е престъпление. Много жалко, ако бедният Реджи Фулър е умрял заради него, но станалото няма нищо общо с нас.
Но не можа да разубеди Ръс, че има някаква връзка.
— Трябва да има. Какво друго може да е ставало в окръг Полк през 1955, което да си заслужава уреждането на толкова сложен заговор? Френчи Шорт не би направил нещо просто за…
— Ясно е като бял ден — отговори Боб. — Ето какво мисля. Мисля, че баща ми е бил част от екип следователи, ръководен от щатската полиция. Може би е бил свързан със ставащото в Кемп Чафий. И той някак си е открил нещо. Затова е трябвало да бъде спрян.
— Това ми звучи като калпав филм — подхвърли Ръс.
— Знам, а аз дори не ходя на кино — кисело каза Боб.
— Е, може би…
— Намали и не се обръщай веднага — прекъсна го Боб.
Минаха една или две минути.
Боб измъкна .45-калибровия пистолет от кобура от вътрешната страна на колана, който Ръс дори не бе видял да слага.
— Какво, по дяволите…
— Спокойно — каза Боб.
С периферното си зрение Ръс забеляза един бус, който се движеше в мъртвия ъгъл, където огледалата не можеха да го уловят. Бусът изведнъж ускори и започна да се изравнява с тях.
— Не гледай към него — обади се Боб — и щом кажа давай, натискаш рязко спирачките. Разбра ли?
Ръс преглътна и усети как устата му пресъхва. Върнаха се.
Но бусът продължи да ги задминава и Ръс не можа да се въздържи и наруши заповедта. Рязко обърна глава и на задната седалка видя едно много хубавко момиченце, което съсредоточено го гледаше. После му се изплези.
— Мамка му — възкликна той, — изкара ми ангелите.
— Може би съм се отпуснал — каза Боб, пъхайки пистолета обратно под колана си. — Не видях откъде изскочи този. Бил е в мъртвия ъгъл. По дяволите, трябва повече да внимавам.