— О, я стига, сигурна съм, че ще си намериш място. Ти си много умен.
— Бях много умен. В Оклахома бях толкова умен. После отидох в Ню Джърси и се оказах просто поредната крастава жаба на камъка.
Тя се усмихна.
— Не си ли нещо като писател?
— От непубликуваните. Много прославен.
— Ще напишеш книга за Боб Десетката?
— Не. Боб има тайни, които и с десет години терапия, последвани от също толкова години мъчения, не можеш измъкна от него. Той е прекарал живота си, опитвайки се да докаже, че е достоен за баща си. И за разлика от нас, бих казал, че е успял. Той не би го казал, но аз бих. Както и да е, книгата е главно за баща му. Ърл Суагър е изключителен герой, убит в престрелка от някакъв бял боклук, и то след като е спечелил Почетния медал на Конгреса за Иводжима. Имах идеята да напиша дълъг материал за последния му ден, как е привлякъл цяло блато от патологичните американски недъзи. Но всичко, което направих, бе да тичам за кафе.
— Струва ми се много интересно. Харесва ми идеята за символичния епизод: можеш да научиш толкова много за макрокосмоса чрез пресъздаването на микрокосмоса.
— Уха — каза той. — Ти сигурно следваш английска филология.
— Трети курс във „Вандербилт“.
— Добър университет.
— Благодаря. Пиша курсова работа. За Реймънд Чаррр — Ръс не можа да чуе добре фамилията.
Реймънд? Писател? Започва с Ч? И има „р“? Ръс се паникьоса. Карвър ли каза? Не беше чувал за Карвър. Може би е казала Чандлър. Това беше много по-добре. Не беше чел нищо от него, но поне можеше да блъфира, за да се измъкне.
— Онзи частен детектив от Лос Анджелис? Много неон и подобни неща?
— Да, но много повече — каза тя и Ръс въздъхна облекчено. — Него наистина го бива като разказвач. Може би е присъщо на Юга, но обичам, когато можеш да потънеш в езика на някоя книга. И твоята книга ли ще бъде такава?
— Да — отговори Ръс и си помисли: „Поне се надявам!“
— Докъде си стигнал?
— Ами, всъщност все още проучваме. Слушай, малко съм объркан. Коя си ти?
— О — засмя се момичето. — Една от внучките. Познаваше ли дядо?
Сега разбра.
— Малко преди да почине, отидох с Боб да се срещнем с него. Беше рязък старец. Това мога да кажа. Научи ме едно-две неща.
— Рязък колкото си иска. Истински мъж тиранин, като някой крал. Но някак си нужен — каза тя. — И сладък. Под повърхността. Обаче напоследък беше объркан.
— Забелязахме. Но имаше нещо героично в начина, по който се бореше срещу това. Той беше един арканзаски Лир — каза Ръс, истински доволен от забележката за Лир, въпреки че никога не бе успял да го прочете.
— Такъв човек. Тиран, господар, но някак си, о, не знам, необходим. Вече не се раждат такива, нали?
— Не, вече правят такива като мен — каза той и тя се засмя — и съм съгласен, че това е един вид упадък.
— О, Ръс, ти ще се оправиш.
— Ти си… чия дъщеря?
— Баща ми е Джон, най-големият син на дядо. Той е лекар в Литъл Рок. Вътрешни болести. Аз съм Джини.
— Нюйоркската? Чух някой да те нарича „нюйоркската“.
— О, това ли. Миналото лято стажувах в Ню Йорк в „Мадмоазел“.
— О — възкликна Ръс. Мамка му, тя беше по-напред от него.
— А аз само носех кафета на задници с прекалено много грим, които бяха взимали твърде много наркотици и сега прекаляваха с аеробиката. Не ми беше от кой знае каква полза.
— Всичко е от полза, или поне така са ми казвали.
— Чу ли за големия скандал?
— Не, за какво става дума?
— Всички чернокожи са възмутени. Току-що го научих от моята приятелка Тинайл. Ето я там с майка й.
— Аз не…
— Дядо ми е получил Сребърната звезда в битката за Нормандия, но най-смелото нещо, което някога е направил, беше да осъди бял за убийството на чернокож. Казва се Джед Поузи.
Това име събуди някакъв спомен у Ръс, но не можа да се сети какъв.
— През 1962 на някаква бензиностанция пребил до смърт с права лопата един от водачите на движението за граждански права.
— О, да — каза Ръс. — Една ми е ползата от проучванията. Вече ставам експерт по скритите фокнъровски пластове на окръг Полк, Арканзас.
— Фокнър щеше да спечели две Нобелови награди, ако се беше родил тук. Разбира се, ако не се пропиеше до смърт преди това. Както и да е. Дядо го осъдил и въпреки че не получил смъртна присъда, Джед Поузи влязъл до живот.