— Да? — каза Ръс.
— Това струва на дядо преизбирането и си изгуби работата за дванадесет години, след като осемнадесет беше прокурор. Накрая през 1974 отново спечели и изкара още осем години. През това време се превърна в либерал, противник на оръжейния контрол, ако можеш да си представиш подобно нещо.
— Донякъде.
— Няма значение. Просто са амнистирали Джед Поузи. Два дни след смъртта на дядо е получил амнистия.
— Исусе — каза Ръс, — това е неуважително.
— Не, това е Арканзас.
Но Ръс изведнъж вече не беше там. Стената и шумът изчезнаха, също така тълпата и блестящата болезнено красива Джини Винсънт пред него.
Видя името някъде изписано с детински почерк, но не можеше да определи къде точно. Джед Поузи.
Беше част от някакъв списък.
Лем Толивър.
Лъм Поузи.
Поп Дуайър.
Къде?
— Ръс? Да не вземеш да припаднеш?
— А, не, аз просто…
И внезапно си спомни. Джед Поузи. Името му беше в последния бележник на бащата на Боб. Той беше в групата, която е намерила Шайрил Паркър. Той и мис Кони бяха единствените още живи хора, прекарали известно време с Ърл Суагър през последния му ден на земята на 23 юли 1955.
— Имаш ли представа къде ще отиде този Джед Поузи?
— Не знам… Какво става?
— Трябва да го намерим. Трябва! — каза той и си помисли, че трябва да й обясни, когато Боб го сграбчи за ръката и го задърпа настрани от младата жена с такова изражение, сякаш войната ще започне всеки момент и е време да заредят проклетите оръжия.
35.
ПОНЯКОГА СЕ впечатляваше от самия себе си!
Ред Бама се облегна назад за секунда, за да поразсъждава върху удивителното нещо, което беше скроил, и колко бързо измъкна една очевидна победа от челюстите на поражението.
Имаше усещането, че силно грачи от покрива на „Нансис“. Тайната война, която водеше, вече щеше да се изплати.
Адвокатът му докладва: амнистията на Джед Поузи дойде с тревожна готовност. Самият Поузи беше добре подготвен. Първо от един мошеник, когото Ред контролираше, и после от частен детектив, който работеше за Ред. Беше му казано, че ще бъде помилван, и за да си спести неприятности, има определени задължения към човека (непосочен конкретно), който беше уредил всичко. Ще бъде настанен в старата си колиба на около миля от старото шосе 70 в подножието на планината Айрън Форк и най-гъстата дъбова гора в Арканзас. В момента Джед вече беше опитен професионален затворник с повече от тридесет години зад решетките. Първо оцеляваше, а после процъфтя. Вече беше станал умел лъжец, хитър манипулатор, бърз радар за човешките слабости, корав, слаб, татуиран затворнически плъх, способен да наблюдава най-отвратителното насилие, без дори да гъкне. Тъгите на другите хора не означаваха нищо за него. Затворът беше изтръгнал от него съчувствието и фактически предпочитаният му спомен беше за онзи благословен ден през 1962, когато размаза главата на оня негър с права лопата и после беше седнал да дръпне едно последно ледено питие, преди да пристигнат ченгетата.
Излезе, че свободата не означава кой знае какво за него. Но възможността да изрита смрадливия задник на един Суагър щеше да го направи щастлив по време на старостта му.
Ролята беше напълно по неговите възможности. Беше му казано, че по някое време другата седмица Боб Лий Суагър ще дойде при него в гората. Не питай защо и как ще го направи. Повярвай ни. Твоята роля, Джед, е двояка. Първо, просто стъпи на предварително подготвената дъска в дюшемето, която ще изпрати радиосигнал. Второто е да го задържиш, докато се мръкне или поне до здрачаване. Нямаш други грижи. На дневна светлина Боб Лий е страховит, но през нощта е просто още една мишена.
Джед знаеше, че може да се справи с това. Хихикайки злобно през беззъбите си венци, той си помисли, че в ръкава си крие един-два номера, които ще създадат доста работа на тия момчета.
Втората част от плана на Ред беше снайперистът. Сега настанен във ферма от другата страна на шосе 70 и под опеката на Дуейн Пек, Джек Прийс беше прекарал последните няколко дни в упражняване на нощна стрелба и Дуейн му докладва, че по мишени до двеста ярда е изключително точен. Редовно обикаляше терена, където щеше да се състои сблъсъкът. В края на краищата познаването на местността беше най-добрият съюзник на снайпериста. Когато бъде вдигнат по тревога от пристигането на Суагър в колибата на Джед Поузи, той бързо ще се придвижи по позната местност до мястото на пресрещането. Входът и изходът към капана, в който беше разположена колибата на дъртия плъх Поузи, минаваше през тясна анфилада, където реката протичаше между два хълма. Разбира се, в бойна обстановка Суагър никога не би минал по толкова очевидна пътека. Но той нямаше да мисли в подобни категории, а просто ще бъде обзет от тайната, която се опитва да разгадае. Освен това ще е тъмно и тръгването нагоре по хълмовете или заобикалянето им ще бъде опасно и изискващо време.