Той, Джек Прийс, беше разбрал това по-рано от всички и сега бе готов да яхне вълната към едно по-добро и по-сигурно утре.
— Генерале?
Беше Пек, длъгнест и с бледи очи, долнопробен като самата смърт, в униформата си на заместник-шериф, на която златната му значка блестеше ярко.
— Генерале — каза той. — Време е. Сигналът току-що беше подаден.
— Моля, докладвайте.
— А?
— Докладвай положението, идиот такъв.
— О, да, сър. Те са там, трябва да са се запътили натам. Старият вижда добре, иначе нямаше да прати сигнала.
— Тогава да оседлаваме конете.
Прийс вече беше облякъл бойната си униформа. Това беше странно подобие на камуфлажен гащеризон, педантично осеян с хиляди връзки от същия плат, които минаваха през хиляди кукички. В помещението той му придаваше вида на голямо влакнесто куче, което ходи на два крака и току-що е излязло от някое тресавище. Но сред природата му даваше възможността да стане безформен и невидим. Той стана, усещайки опъването на връзките, и бързо влезе в банята. Пред него на умивалника лежаха четири дебели цветни молива: черен, кафяв, масленозелен, тревистозелен. Той мразеше плетените маски, които някои от момчетата носеха: прекалено дебели бяха и ограничаваха периферното зрение. Бързо нанесе бойния грим: диагонални линии, дебели около инч. Мракът в гората щеше да погълне розовия цвят на кожата му както лъв налапва парче месо. Онова розово, любезно, честно, красиво лице, с което гледаше света и зад което криеше истинската си същност, беше изчезнало. Сега вместо него оттам надничаше воин, древен и страховит, белите му очи неестествено изпъкваха на фона на бойната окраска.
Той грабна шапката си, онази, която беше носил през двете години във Виетнам, докато командваше „Оцелот“, и се втурна навън, спирайки се само за да грабне своя „Браунинг Хай Пауър“ и го пъхне в презраменния кобур. Дуейн Пек беше запалил четириколесния мотоциклет с двойно предаване и вече бе завързал пластмасовата кутия с карабината на кормилото.
Джек Прийс се качи на седалката зад него и с врътване на газта Пек се стрелна напред. Не бяха използвали мотора при предишните рекогносцировки на района, но си бяха набелязали пътека между дърветата, която щеше да отведе Джек Прийс за десет минути до хълма, който се издигаше над поточето и пътеката. Малкото превозно средство погълна разстоянието, въпреки че Пек не караше твърде бързо, така че не се чуваше вой на двигател.
Те стигнаха мястото и Прийс слезе, свали кутията и я отвори. М–16 с гигантското си око на върха на масивната тръба, монтирана над затвора, представляваше черна сянка в слабеещата светлина. Заглушителят стърчеше от дулото подобно на елегантен хобот, един тънък цилиндър, дълъг цял фут. Металът беше напълно покрит с тефлон, който скриваше блясъка му и бе някак си мъртъв на пипане. Той се наведе, бързо закачи миниатюрното акумулаторче на колана си, вдигна пушката и погледна извития като банан пълнител за двадесет патрона, в който имаше само деветнадесет. Здравословна предпазливост, когато работиш с оръжия, захранвани с пълнител. С щракване дръпна затвора назад и после го бутна напред, зареди и запъна ударника, а после бутна с палец предпазителя на „Вкл.“.
— Пек, сега изчезвай оттук. Ще се срещнем в района на съсредоточаване в полунощ. Ако ме няма, проверявай на всеки час.
— Да, сър — промърмори Пек.
Генералът се обърна и тръгна нагоре по склона, слушайки тихото бръмчене на двигателя на мотора бавно да изчезва в далечината.
Вървя десет минути и видя пред себе си широк, покрит с иглички горски участък, накъсан от групички издигащи се право нагоре дървета, осветен в единия край от залязващото слънце от другата страна на просеката. Той се придвижваше плавно напред около двадесет до тридесет фута, без да спира, а после се сливаше със земята и внимателно се ослушваше. Достигна края на просеката и след като застана зад един бряст, внимателно надникна надолу. Видя фигури зад прозореца, които оживено разговаряха. Трудно можеше да ги различи. С бинокъл щеше да успее, но слънцето беше прекалено ниско и съществуваше възможността да хвърли „зайче“. Вместо това вдигна пушката и с мръдване на палеца първо включи на светлина, а после прицел и мина на инфрачервения лъч.