Стреляй!
Не.
Той свали пушката и осъзна, че ридае. Продължи да гледа и в следващата секунда хубавото момче измъкна пистолета си. Светкавиците осветиха нощта, но звукът от изстрелите беше глух и далечен. Вдигна се прах, когато мъжете се разбягаха и изпокриха. Прийс отново вдигна пушката и в зелената светлина на снайперския прицел видя тромавото селянче проснато на гръб, а едно голямо черно петно бързо се разрастваше на зеленикавото бяло на тениската му. Във въздуха все още се носеше дим от изстрелите или прах. Ченгето беше на земята до колата си и презареждаше. Другото момче беше изчезнало в царевицата.
Стой си на мястото, изкрещя Джек наум Повикай подкрепление. Онзи няма къде да иде.
Но ченгето презареди и се изправи. Джек можа да види, че и то е улучено и се движи с бавната болка на човек, привързан към дълга си от сили прекалено големи, за да бъдат разбрани от другиго.
Остани си на мястото, изкомандва Джек.
Но полицаят беше упорит като магаре или прекалено горд, твърде проклет, рядък като кокошка със зъби, истински американски герой, за да си остане на мястото. И той с мъка тръгна по банкета на черния път, едната му ръка бе неподвижна, вървеше с бавните крачки на човек, който губи кръв, но не и куража си, и е маниак на тема дълг. Джек го изгуби сред отраженията на царевичния листак. Той свали карабината и зачака. Минутите се влачеха бавно. Джек чу викове и отново гласовете бяха неразличими. После пукот и отблясъци на изстрели сред царевицата.
И пак настъпи тишина. Той чакаше. Близо до колата от прикритието на царевицата се показа фигура. Джек гледаше неспособен да я разпознае и не можа да различи чертите на лицето, но разпозна ритъма на крачките.
Беше ченгето, което сега бе толкова претоварено с тъга, че едва се движеше. Стигна до колата си и седна странично на седалката. Изглежда, бърникаше нещо. После Джек го видя да говори по радиостанцията. След това окачи микрофона на мястото му. Почака, после опита отново. Направи и трети опит, сетне пак го остави. След това се размърда, сякаш смушкан от нещо. Грабна микрофона и оживено заговори, а после отново го окачи. Беше осъществил връзка.
Ченгето си седеше в колата.
Джек вдигна пушката, щракна оптическия прицел и невидимият лъч се протегна, за да впримчи полицая.
Той закова кръстчето в центъра на гърдите му. Защитникът на закона дишаше тежко и сякаш сам си говореше.
Направи го, каза си Джек.
Той е червен, напомни си той, въпреки че вече не вярваше в това. Направи го, отново се подкани.
Пушката натежа. Кръстчето затрепери, отмести си от гърдите, спусна се надолу по крака към земята. НАПРАВИ ГО!
Той започна да повдига дулото, докато кръстчето не раздели широкия гръден кош на четири равни части. Спусъкът стигна до края и през заглушителя пушката се обади веднъж с кашлица, но без припламване. Нямаше откат или не усети почти никакъв. Джек видя как куршумът улучи, видя тялото да подскача от удара, после да се килва встрани и да се хваща за волана.
Той загаси оптическия прицел.
Джек спусна предпазителя и преметна пушката. Слизането до земята беше кратко дори с ужасно тежкия акумулатор на гърба. Той се обърна и почти беше преполовил спускането по другата страна на хълма, когато чу първата сирена.
Гласове.
Джек се върна в настоящето.
Той включи прицела.
Високият мъж и по-ниското момче вървяха и оживено разговаряха. Оптиката беше превъзходна. Бяха големи и ясни като на живо, бързайки надолу по горската пътека покрай рекичката в падината между двата ниски хълма. Доскоро бяха на седемдесет ярда от него, а сега вече на шейсет.
Палецът на Джек бутна безшумния предпазител на „Изкл.“. Той завъртя много леко и плавно пушката, проследявайки големия мъж, който представляваше зелено привидение в оптическия прицел, осветяван от инфрачервения прожектор върху него. Почувства как свободният ход на спусъка свършва, а кръстът на прицела попадна върху гръдния кош и за един вълшебен миг изглеждаше закован там.
38.
ДВАМАТА ИЗЛЯЗОХА от гората във внезапно и късно припламване на слънчева светлина. Ръс се почувства освободен от зеления мрак на гората. Пред тях беше мръсната колиба. Разнообразни диви цветя заблестяха около разхвърляната й околност и предна градина.
— Наблюдава ни — каза Боб. — Усещам го и видях нещо да мърда зад онзи прозорец.
Когато наближиха, един мъж наполовина излезе от вратата и после спря, криейки се в мрака. Наблюдаваше ги със стари озлобени очи. Когато наближиха, се спусна вътре и измъкна една ловна пушка.