Ръс взе душ, облече се, провери портфейла си. Бяха му останали по-малко от петдесет долара. До Оклахома сити пътят с кола беше около десет часа: през Ню Мексико, напряко през Тексас и половината Оклахома. Това го изпълни с отчаяние и отвращение от самия него.
Хвърли мръсните си дрехи в куфара и излезе да го захвърли в колата си. След това се разплати с мотела. Кредитната му карта не се запъна, засега, и наля бензин. Подкара из Аджо и спря пред малката закусвалня, в която беше ял толкова пъти.
Влезе, седна на обичайното си място на бара и без дори да трябва да го поръчва, обичайната чиния с отлично барбекю му беше поднесена заедно с една наливна бира. Ръс започна да се храни, наслаждавайки се. Жената определено можеше да готви.
— Е — каза той на бармана, — не похарчих хилядарка за барбекюто, но горе-долу толкова.
— Добре се справи, синко — отговори барманът, — сега, предполагам, си тръгваш.
— Аха. Опитах най-доброто, на което съм способен. Стигнах до човека, изложих му всичко и може би за секунда видях нещо в очите му. Но не би. Каза не.
— Ти се потруди здраво, както всички останали. Но той е корав орех.
— Такъв е. Е, както и да е. Наистина ми хареса вашето барбекю. Честна дума, беше най-доброто. Ще ми липсва. Аз…
Но тогава забеляза колко тихо беше станало в бара и че барманът е застанал с почти зинала уста и глуповат вид. Огледа се наляво и надясно и там също имаше само мъже мълчаливо зяпнали. После погледна в огледалото от другата страна на бара и най-накрая видя мъжа, застанал зад него. Висок и загорял от слънцето, с чорлава светлокестенява коса и сиви присвити очи.
Суагър седна до него.
— Привет — каза той.
— Ъъъ, привет — отговори Ръс.
— Казват, че барбекюто тук било много добро.
— Добро е.
— Е, някой ден ще трябва да го опитам. Все още ли искаш да напишеш тази книга?
— Да.
— И няма да има нищо в нея за Виетнам? И нищо за 1992? Това все още ли важи?
— Да, сър.
— Събра ли си багажа?
— Да.
— Е, тогава — каза Боб — ти и аз отиваме в Арканзас.
10.
ДВЕТЕ АКЦИОНЕРНИ дружества „Редлайн Тръкинг“ и „Бама Кънстракшън“ са разположени в множество офиси в крещящо модерна сграда на авеню „Роджърс“ в източната част на Форт Смит, Арканзас, както подобава на фирми с оборот над 50 милиона долара годишно. Фактически „Бама Кънстракшън“ беше построила по поръчка на правителството дългата седемдесет мили магистрала „Хари Етъридж Паркуей“, свързваща Форт Смит и Блу Ай в южната част на окръг Полк.
Офисите, които заемат последните два етажа в сградата на „Съпириър Банк“, точно срещу Централния търговски център, са всичко, което човек може да си представи като процъфтяваща регионална корпорация в комплект с палми в саксии, успокояващи мокети, кожени гарнитури и фасадни тухли в районите за посетители и приемните. Всичко това беше проектирано и координирано от една от най-добрите (и скъпи) фирми за обзавеждане на административни сгради в Литъл Рок. Нито една от фирмите във Форт Смит не се оказа дорасла за вкусовете на собственика. В тези офиси адвокати, секретарки и инженери работят усилено по важните планове на „Бама Кънстракшън“. Такива като търговския център „Ван Бърен“ и жилищния комплекс на „Плантърс Роуд“. Междувременно шефовете на транспортната фирма надзирават стотиците маршрути и сметките, които „Редлайн“ контролира, тъй като Форт Смит е идеално място за търговия с Изтока и Запада благодарение на разположението му на голямата федерална магистрала 40 между Литъл Рок и Тълса. Всичко се съчетава отлично. Единствената странност е огромният ъглов офис, претъпкан с антикварни вещи, с два панорамни прозореца, които предлагат впечатляващи изгледи от града. Оттук човек може да види стария център, моста през могъщата река Арканзас и дори малко от Оклахома.
Това е хубав офис, а някои казват, че е най-хубавият във Форт Смит. На едната стена има изложени награди и семейни спомени, снимки на гостуващи държавници и политически лица, примери за филантропия и обществени ангажименти. Всички те свидетелстваха за сериозна кариера и солидно място в обществото. Но въпреки това офисът е почти винаги празен.
Рендъл (Ред) Т. Бама предпочиташе да прекарва времето си в задното помещение в „Нансис Фламинго Лаундж“ на булевард „Мидланд“ в северната част на Форт Смит, разположен на една напрегната племенна граница, където черният район се прелива в бедния бял квартал и където учудващо многобройното тайландско население в града беше започнало да си съперничи с по-отдавна заселилите се виетнамци. Там, където работникът може да получи честна, но трудна игра на билярд и бира с едно малко уиски за по-малко от пет долара, а чужденецът — стоманен поглед, който му казва да се разкара. Може би подобни квартали са излишно глезене. За да кара империята си да работи, или поне онази нейна част, която вестниците толкова редовно отразяват, Ред всеки ден трябва да провежда дузини телефонни разговори с мениджърите си на средно равнище, защото той, разбира се, сам взима всички решения. От помощ му е, че има изключително организиран начин на мислене и невероятна памет за числа. Говори се, че може точно да събере осем трицифрени числа за по-малко от десет секунди, което не го прави феномен, но със сигурност човек с усет за целите числа.