— Тези статии — се мъчеше да докаже той — просто не ти казват достатъчно. Нито един репортер дори не е отишъл на местопрестъпленията. Просто са взели полицейските сводки и са ги публикували. Исусе, сещам се за стотици въпроси, които чакат отговор. Как Джими и Бъб са минали целия път от Форт Смит до Блу Ай през най-голямата хайка за хора в арканзаската история? Как просто така са се натъкнали на баща ти? Това случайност ли е? И въпреки това тук няма нито едно предположение по тези въпроси. И също така по-важното: защо? Защо Джими Пай през първата си сутрин на свобода след деветдесет дни затвор се захваща с това и защо бедният Бъб, който няма криминално досие, е тръгнал с него? И тази подробност: спирането на авторесторанта и яденето на бъргъри, докато флиртуват с келнерката? Това за какво? Звучи малко сякаш някой е искал хората да го сметнат за хладнокръвен. Също така, защо…
— Я кажи, ти май не млъкваш, а? — прекъсна го Боб.
— Ами…
— Не е като да не съм се замислял за това. Разбра ли?
— Добре — каза Ръс. — Това е една от най-неприятните ми черти. Бъбрица съм. Не мога да млъкна. Не чувствам нещата, а дрънкам за тях. Пък ти си истински Уайът Ърп, а аз съм се лепнал за теб.
— Синко, не съм Уайът Ърп, а просто един очукан стар морски пехотинец, който се опитва да се задържи на шибаното седло.
Ръс нищо не отговори. В избледняваща светлина лицето на Суагър изглеждаше като издялано от кремък. Очите му почти нищо не изразяваха. С часове не беше продумал, но въпреки това караше със съвършената ловкост на състезател. Просто измъкваше и вмъкваше пикапа в движението гладко и леко като на шега, почти без той самият да помръдва. Той беше най-тихият човек, който Ръс някога бе виждал. Никой друг не го беше по-малко грижа какво мислят хората за него.
— Изработих план — каза Ръс. — Искам да се заема с това последователно и методично. Зная откъде ще започнем…
— Планът е — прекъсна го Боб — да напазаруваме продукти.
Вече се беше спуснала нощ, когато стигнаха там, но супермаркетът още беше отворен. Ако някога е бил флагманът на една национална верига магазини, сега тази същност отдавна беше избледняла, въпреки че ако човек се вгледаше, можеше да различи очертанията на съкращението НАС (Национална асоциация на супермаркетите) по табелата. Сега тя гласеше просто „Смитис“, беше изписана на ръка върху шперплат, закован върху големите хоризонтални подпори на старата фирма. Но все още се намираше на булевард „Мидланд“ № 222.
Кафеникава светлина, привлякла облак насекоми, светеше от стълбовете, поставени, за да възпират престъпниците. Магазинът имаше овехтял вид и през витрините Ръс можеше да види малцината купувачи, бързащи между стари разпръснати рафтове. Хрумна му, че за четиридесет години кварталът се е променил: всички, които виждаше в магазина, всички, които влизаха и излизаха, бяха чернокожи, азиатци или латиноамериканци.
— Е — каза Боб, — ти си писател. Проумяваш нещата, затова ми кажи защо тук?
— Какво?
— Започни с началото. Онзи ден започва тук в този супермаркет около единадесет сутринта. А сега ти ми кажи защо?
— Аз?
— Да, ти.
— Ъъъ, може би просто са попаднали на него. Те са били…
— Ръс, те са откраднали кола и някак си са намерили два пистолета и муниции. Подготвяли са се да ограбят нещо. И ако са си дали целия този труд, мислиш, че просто ей така са влезли в него? Първия магазин, който са видели? Затворът е в центъра. Блу Ай е в обратната посока на юг извън града. Защо са тръгнали на север към това място?
— Ъъъ… — беше единственото, което Ръс можа да каже в отговор. Обаче това го шокира. Очевидно Боб се бе справил с материала много по-задълбочено, отколкото беше очаквал. Изненадващо за човек, който изглаждаше толкова далеч от формалния умствен труд, колкото никой друг.
— Погледни на това като на военен проблем. Какво има в това място, което го прави удобно за нападение?
Ръс неспокойно се огледа. Магазинът беше разположен на дълъг прав участък от улицата, главната артерия за влизане и излизане от града в посока север, който сега изглеждаше мрачен. Беше на три или четири мили от идеалния център. Нямаше много за гледане. Дълъг прав път, продължаващ в двете посоки, дървета, търговска част, пълна с барове, автосалони и западащи магазини. От време на време коли минаваха нагоре и надолу по улицата пред тях. Но това не беше кой знае какво.
— Нищо не виждам — призна си той.
— Или го погледни от тази страна — предложи Боб. — През 1955 във Форт Смит е имало още два други големи супермаркета „Пиърсън Брадърс“ на „Саут Търти Фърст Стрийт“ и „Хилкрест Фуд Маркет“ на „Кортланд“ в Хилкрест. Искаш ли да идем дотам с колата, за да видиш какво е различното?