— И аз така мисля — каза Боб.
— И на бедната Иди Уайт. Иди Уайт Пай. Винаги забравям, че беше женена за този боклук. И нейният упадък започна тогава. Девет месеца по-късно ражда и година след това е мъртва. Чудя се, какво ли е станало със сина на Джими Пай?
— Продължи по стъпките на баща си — каза Ръс. — И двамата бяха един дол дренки.
— В това не се и съмнявам. И така, какво искате от мен?
— Е, сър — започна Ръс, — надявам се, че ще мога да пресъздам случилото се през онзи ден в един вид драматичен разказ. Но както знаете, през 1994 имаше пожар, в който изгоря старата съдебна палата. А там се съхраняваше архивът.
— Мисля, че нямам нищо. Може би един или два листа.
— Е, а документите правилно ли представяха нещата? — попита Ръс, бърникайки малък касетофон. Сам подозрително погледна машинката.
— Боб, това с твое съгласие ли е? Позволяваш на това момче да задава въпроси, защото и ти искаш да научиш отговорите?
— Казва, че може да стане важна книга.
— Е, чел съм достатъчно книги, за да не давам пукната пара или щипка талаш за някоя от тях. Но давай, млади приятелю. Задавай си въпросите и ако не заспя, ще ти отговоря.
— Благодаря — каза Ръс. — Исках да зная вестниците честно ли представиха случилото се? В статиите си?
— Нямаше какво толкова да се обърка — отговори Сам. — В моята работа виждаш много местопрестъпления. О, виждал съм смърт в бани, кухни и басейни, дори в клозети на двора. Понякога има нещо тайнствено, но по-често не. Мистериите са за книгите. В живота гледаш труповете, гилзите, кървавите следи или пък поглеждаш ножа, формата на пръските кръв и отпечатъците и те няма да излъжат. Ще ти кажат всичко, което трябва да знаеш, или поне онази част, в която става дума кой го е направил. А този случай беше доста ясен. Както започна, така и приключи. Защо са го направили, защо се случи? Това никой не може да знае.
— Има ли някъде някакъв отчет за движението на хората през деня? Имам предвид кога и как Джими и Бъб са дошли тук и как Ърл е попаднал на тях в онази царевична нива?
— Не, сър. Както казах, събитията сами се обясниха. Никаква друга информация не беше толкова важна.
— Бяха ли извършени някакви правни действия?
— В случаи на убийства, при които няма оцелели, щатът Арканзас възлага всички права на службата на съдебния лекар да проведе разследване на причините за смъртта. Аз представлявах щата и всички се съгласиха с установеното: убийството на Ърл Суагър беше предумишлено. Смъртта на Джими Пай и Бъб Пай беше оправдано убийство от заклет полицейски служител при изпълнение на законните му задължения. Така беше записано в протокола.
— Заслужава ли си да потърсим този документ?
— За твоята цел вероятно не, макар да се басирам, че имам копие вкъщи. Съдържаше и скица на разположението на телата, списък на откритите веществени доказателства, показанията на първите пристигнали на място полицаи. Това е всичко, но ще го намеря за теб.
— Много ще ми помогне. Ако разложа нещата на части, бих искал да се опитам да събера материали и в четири други области — продължи Ръс, погледна бележките си и се опита да прозвучи важно. — Свидетелите. Може би да говоря с първите дошли на местопрестъплението. След това роднини на всички замесени, което ще рече на Джими и Бъб. После идват вторичните описания. Новинарските репортажи, но може би е имало и други статии в списанията за действителни престъпления. Също така трябва да видим мястото, нали така, мистър Суагър?
— Ха — обади се Сам, — мисля, че магистралата „Хари Етъридж Мемориъл Паркуей“ го погреба под около тон бетон в памет на най-великия човек, който някога се е раждал в окръг Полк. Синко, търсиш едно минало, което едва ли съществува вече. В Полк вече не са останали членове на семейство Пай. Чух, че бащата на Джими, Лани, имал брат в Оклахома.
— В Анадарко — поясни Ръс. — Бил е убит от неизвестен извършител през 1970.
— Мис Кони Лонгейкър най-добре познаваше Иди. Но тя напусна града, след като Иди умря, а детето отиде при някакви роднини на Пай. Опита се тя да получи бебето, но казаха, че е прекалено стара. Мисля, че беше през петдесет и шеста.
— Имаше ли аутопсия? — попита Боб.
— Да. Щатският закон във връзка с противозаконна смърт. Обаче всички документи са заминали при пожара в съдебната палата.
Боб кимна, предъвквайки чутото.
— Един дълъг и ужасен ден — каза Сам. — Винаги ми се е струвало, че за републиката е национална трагедия, че не може да ражда мъже от калибъра на Ърл Суагър. Казвал съм ти го достатъчно често, Боб Лий. Той беше наистина велик човек.
— Той изпълни дълга си — каза Боб — в по-голяма степен от някои.