— За щастие оттогава окръг Полк не е преживявал такъв ден. Четирима убити. Това сложи отпечатъка си върху общината за години напред. В някои домове болката още не е…
— Извинявай — каза Ръс, — искаш да кажеш трима мъртъвци. Или броиш и жертвите във Форт Смит? Тогава са седем. Само малко…
— Млади човече, къде си следвал?
— Ааа, в Принстън, сър.
— Дипломира ли се?
— Ъъъ, не. Аз, ъъъ, прекъснах след две години. Но сигурно ще продължа.
— Е, няма значение. Значи Принстън? Е, ако искаш да се покатериш и да духнеш прахта от онази рамка — той посочи към стената, — ще видиш стария Сам Винсънт, наивния селски адвокат от Хиксвил, Арканзас. Той също е следвал в Принстънския университет! А ако духнеш прахта от другата рамка, ще видиш, че е учил в правното училище в Йейл. И въпреки че е стар, изобщо не е толкова изфирясал, колкото го мислиш. Или поне не в добрите си дни. И ако казва четирима, той, по дяволите, има предвид четирима.
Ръс застина.
— Извинявай — най-накрая каза той. — Не исках да покажа неуважение. Но кой беше четвъртият?
— Последният случай на Ърл. Едно бедно момиченце на име Шайрил Паркър. Негърче на петнадесет. Беше изнасилена и пребита до смърт в планината Уашита. Ърл я намери същата сутрин и първи съобщи. Сметнах, че това е неговото завещание и го разследвах с особено внимание. За щастие и той беше напълно ясен. В този случай имаше известно правосъдие.
— Мисля, че си спомням — каза Боб. — Някакво чернокожо момче. Не беше ли…
— Да, беше пратен на електрическия стол. Гледах го как умира в щатския затвор край Тъкър през 1957. Реджи Джерард Фулър. Ужасна трагедия.
— Ще вкараш ли това в книгата си? — попита Боб.
— Не знам… много е странно, нали?
— Ърл прекара сутринта там. Може би все още е мислил за този случай, когато е попаднал на Джими и Бъб, и затова са го изненадали.
— И всичко беше ясно?
— Като летен ден. Бедното момиче беше откъснало джоба на ризата му с монограма, докато той се е забавлявал сатанински с нея. Проверихме сред цветнокожите за подхождащите инициали и когато го открихме, нападнахме. Гордея се, че дори през онези невежествени дни уредих да се издадат надлежните заповеди. Тук в окръг Полк ние действаме по проклетите правила. Намерихме ризата натъпкана под леглото му. Джобът липсваше. Беше изцапана с кръвта й. Същата кръвна група. Тя беше АБ положителна, а той А положителна. Момчето направи грешка, увлякло се и не е могло да спре. Тя умря, той умря и двете семейства бяха съсипани. Не съм привърженик на теорията, че чернилките не могат да изпитват болка, както белите хора. Семейства Паркър и Фулър изпитаха достатъчно болка. Не бях виждал такава.
Ръс поклати глава, която сега силно го болеше. Искаше да се махне: това сякаш беше излязло изпод перото на Фокнър или Пен Уорън, богохулна южна земя, напоена с кръв от поколения, бял и черен боклук, бяло и черно невежество и всичко това смесено в много малък район в един и същ ден.
— Сам, изтощихме те. Може да поискам да свършиш някои неща. Предполагам, че приемаш пари — усмихна се Боб.
— Разбира се — отговори Сам.
— Вземи тази кутия — подаде му Боб картонената кутия. — Сигурно имаш сейф в кантората?
— Толкова съм стар, че може да съм забравил комбинацията.
— Е, можеш ли да я съхраняваш тук? Това са нещата на баща ми. По някаква причина реших, че може да ни влязат в работа. Не искам да ги разнасям наоколо.
Сам взе кутията и всички се изправиха.
— Утре — каза Боб — мисля да идем да видим къде се е случило. Сам, ти можеш ли да дойдеш? Нали си бил там?
— О, предполагам.
— Междувременно потърси онзи документ и всичко останало, което имаш.
— Ще го направя.
— Днес следобед мисля да идем в библиотеката, за да видим какво пише в старите вестници.
— Съгласен — обади се Ръс.
Сам стисна ръката на Боб и пренебрегна Ръс, оставяйки го лице в лице с факта, че на никой не му пука за него. Той си помисли, че няма да умре заради това.
Двамата излязоха, спуснаха се надолу по тъмните стълби и се измъкнаха на ярката дневна светлина.
— В началото изглеждаше леко смахнат — каза Ръс. — Надявам се, че ще се справи с това. Как ги нарече? Чернилки? Цветнокожо население? Боже, в коя местна организация на Ку-клукс-клан членува?
— Той е корав старец. Не само ми спаси задника преди няколко години, но и беше първият прокурор в Арканзас, който повдигна обвинение срещу бял мъж за убийството на чернокож. През 1962, когато това не бе най-лесното нещо на земята. Може и да казва чернилка, докато ти казваш „афроамериканец“, за да покажеш на всички колко си прекрасен, но той рискува шибания си живот. Стреляха по къщата, изплашиха децата му и при изборите го свалиха от длъжност. Но той не се отказа, защото знаеше, че това е справедливо. Така че не бъди неуважителен към него. Той е устойчив като пиринч.