— Окей — отговори Ръс, — щом ти казваш.
Тогава видяха един едър заместник-шериф да наднича през прозореца на колата на Боб.
— Това пък за какво? — попита Ръс.
— О, просто провинциално ченге, което е забелязало номера от чужд щат. — Той отиде при ченгето.
— Здрасти.
Ченгето се обърна и стрелна светли очи към Боб. После същите очи жадно се преместиха върху Ръс и го погълнаха. Той беше дълъг, обветрен мъж, с гъста сплъстена коса, която може би бе прекалено грижливо пригладена, слаб тесен ханш и дълго лице. На колана му висеше „Глок“ под спортен ъгъл. Изглеждаше жесток като конски камшик.
— Синко, това твоят пикап ли е?
— Да, заместник-шериф Пек — отговори Боб, прочитайки името му върху значката. — Някакъв проблем ли има?
— Не, сър, проверката е всичко. Ние имаме хубав малък град и аз искам да си държа очите отворени.
— Израснал съм в този град — каза Боб. — Татко ми е погребан в този град.
— Боб Лий Суагър — досети се Пек. — По дяволите, това сте вие.
— Точно така.
— Спомням си…
— Да, всичко това е минало. Ако искате да пуснете за проверка номера и името, моля. Ще изляза чист. Всичко беше голяма грешка.
— На почивка ли се върнахте, мистър Суагър?
— О, може и така да се каже. Взех и един млад приятел с мен. Това е просто нещо като сантиментално пътуване. Да видя старите си свърталища и местата, където съм ходил с баща си.
— Е, сър, ако имате някакви неприятности или пък нужда от помощ, обадете ми се. Казвам се Дуейн Пек.
— Ще запомня това, заместник-шериф Пек.
Пек отстъпи и ги пусна да минат, но Ръс изпитваше странното усещане, че е преценен, прочетен от едната страна и после от другата. Това не му се понрави.
— Този заместник-шериф не ти ли се стори малко странен? — попита той. — През целия си живот съм бил с ченгета, а този тип не можа да откъсне очи от нас.
— Така ли мислиш? — каза Боб. — На мен ми се стори много симпатично момче.
12.
БЕШЕ ВЕЧЕРТА на откриването. Трупата, която играеше мюзикъла „Котки“, току-що пристигнала от Литъл Рок и продължаваща за Тълса след седмица, беше запазила три дни за Форт Смит и само пет представления. Добри места имаше за следващите вечери, но не и за тази. Имаше свободни само правостоящи, а хубавите места в Обществения център бяха заети от най-елегантните и самоуверени мъже в града и техните семейства. Това беше Клубът на богатите момчета — така да са каже, промишленият и селскостопански елит на Западен Арканзас и Източна Оклахома.
Ред Бама седеше със слабата си красива втора жена, класиралата се на второ място мис Арканзас през 1986, двете си деца и Ник, най-малкото от децата от първия му брак. Той помахваше с ръка, бъбреше, приемаше изрази на уважение и преклонение от други хора, докато вълнението нарастваше с приближаването на времето, когато завесата щеше да се вдигне. Тогава видя първата си жена, все още красива, но вече не толкова млада и стройна, която седеше с единствената му дъщеря на противоположната страна.
— Скъпа — обърна се той към Бет, — ей там е Сузи. Отивам да й кажа здрасти.
— Върви, мили — каза Бет усмихната, показвайки съвършените си зъби. Преди да се класира на второ място на конкурса за „Мис Арканзас“ през 1985, тя стана мис на окръг Себастиан.
— Ей, вие момчета и момичета, да слушате майка си — предупреди той със смешния си глас на долнопробен баща тиранин.
После стана, поздрави Джери Форд, регионален вицепрезидент на „Хофман-Прайър и сие“, мина между Ник Конуей от мебелната фабрика „Харис-Рей“ и Бил Донъли, който държеше застрахователните дружества „Шелтър Иншурънс“, и най-накрая стигна до Сузи.
— Здрасти, кукло — каза той, навеждайки се да я целуне. Тя носеше диамантена огърлица, която му беше струвала 52000 долара през 1981.
— Боже, гледай Бет да не види това, защото ще поиска същата. Как си, скъпа? — добави той за високомерното си най-голямо дете Ейми, която учеше в „Смит“ и преподаваше уроци по тенис през лятото.
— Здрасти, мили — каза Сузи. — Това твое момиче всеки път, когато го видя, е все по-красиво.
— Да, съгласен съм, че е прасковка, но и наполовина не е толкова забавна в леглото, колкото беше ти!
— Тате, не бъди вулгарен — обади се Ейми и сви неодобрителна гримаса.
— Ейми, кога ще дойдеш в гаража? Може да ти намерим един сладък „Питърбилт“ с 16 гуми и ще те погнем към Тайсънс. Ще ти хареса, когато пилетата осерат цялата каросерия!