— Пистолетът, Бъб. Забрави ли пистолета?
— Ох — откъм голямото момче се чу задавен от отчаяние и ужас звук, — остана в колата. Да го взема ли?
— Обърни се така, че да мога да видя, че не си въоръжен — нареди Ърл.
Младежът послушно се завъртя и Ърл видя, че коланът му е празен.
— Окей, Бъб, обърни се и сложи ръце на покрива на колата до Джими.
— Дддда, сър — се чу тъжно проплакване, докато Бъб се обръщаше и се облегна на колата.
— А сега ще стоите съвсем неподвижно. Аз ще дойда при вас и не искам никакви резки движения.
— Ърл, побързай, проклетите комари живи ще ни изядат — провикна се Джими.
С прожектор, закован върху двете момчета, Ърл плъзна ръка надолу и вдигна капачето от кобура на своя „Колт Трупър“. След това се протегна назад и извади белезниците от гайката на колана си и още един чифт, който беше пъхнал под колана.
След това тръгна към тях.
— По дяволите! — каза Джими, внезапно шляпвайки се по врата, където току-що бе ухапан. — Шибани насекоми!
Случи се толкова бавно и едновремено с това мълниеносно. Очите на Ърл проследиха ръката на Джими, която сякаш се връщаше към покрива на колата, но същевременно с маневра, в която нямаше никакъв смисъл, Джими се изви, завъртя, обърна и Ърл се чу да казва:
— Джим — когато видя пистолета и не можа да го разбере, защото нали оръжието бе на земята, беше го видял да пада и зърна
ПРИПЛАМВАНЕТО,
преди изобщо да чуе звук, и почувства
УДАРА
още преди да чуе звука, и после го чу, и отново видя пламъка, и
УДАР.
От толкова близо, толкова малко разстояние и следващото, което усети, бе, че е на колене и някой тича към него, и отново чу звука, и това беше Бъб.
Бъб тичаше към него и като че спря, докато един червен паяк запълзя по предницата на тениската му, а лицето му бе изпито и ужасно напрегнато от страх. Но той още продължаваше налудничаво да се приближава към Ърл, подобно на някакво чудовище с разтворени ръце и мърдаща уста, очите като големи бели яйца, наближаваше като че да премаже живота в Ърл.
Ърл стреля. Дори не помнеше кога е извадил револвера.
Бъб падна на колене.
ПРИПЛАМВАНЕ.
Ърл се обърна в мига, когато Джими отново стреля, после пак, и двата пъти не улучи, докато се плъзгаше заднишком към царевицата. Ърл си представи лукава усмивка на лицето му и желаейки повече от всичко да изтрие тази ужасна усмивка, той дръпна спусъка още четири пъти. Четири ехтящи изстрела, револверът отскачаше в ръката му, четирите изстрела бяха толкова бързи, сякаш идваха от неговия автомат „Томпсън“, докато оръжието не изщрака на празно.
Какво, по дяволите, става, помисли си Ърл не толкова с думи, колкото с ярки припламвания, пайети, частици светлина и горещ метал, които танцуваха из главата му.
Тогава видя, че все още е в лъча светлина, все още на земята и около него се извисяваха колата и царевицата. Той запълзя назад, за да излезе от светлината, очаквайки изстрела, но не се чу такъв. Чу стъпки, шумоленето на царевицата, блъскана грубо настрани, въздишката на вятъра и никакви други звуци.
Той стигна до прикритието на патрулката си. Бъб лежеше на гръб, покрит с кръв.
— Мамо! — проплака той. — О, мамо, моля те, помогни ми, о, Исусе, Господи, не искам да умра.
Нямаше следа от Джими.
Презареди, нареди си Ърл, постави револвера пред себе си и протегна свободната си ръка, за да освободи барабана и да извади патрони.
Но нямаше свободна ръка или най-малкото не работеше.
Погледна и видя, че целият е в кръв. Една яростна черна гънка изпускаше тъмна течност точно под лакътя. Кръвта се спускаше надолу до пръстите му, откъдето капеше. Не можеше да движи пръстите си. Ръката беше безчувствена. Лявата му страна също бе покрита с кръв, униформата и панталоните му бяха напоени с нея.
Ще умра ли, зачуди се той.
Ами, ако ще умирам, майната му, но въпреки това трябва да презаредя.
Със здравия си палец успя някак си да освободи ключалката на барабана и след като го тръсна, той се отвори. Обърна револвера с дулото нагоре и започна да го тръска ли тръска, докато една по една и шестте гилзи изпаднаха. Стисна оръжието между коленете си и отново един по един започна да вади патрони от гайките на колана си и да ги пъха в барабана. Големи, калибър .357, с кухи върхове. С движение на китката той затвори барабана.
Дойде болката. Тя виеше в ръката му. Тази му страна беше безчувствена и мокра. Искаше да спи или да крещи. Не искаше да тръгва след Джими из царевицата.