— Беше ли тук следствената група на щатската полиция?
— Не, сър. Чух, че нямало да идват. Твърде заети са с мистър Ърл.
Сам поклати глава, но осъзна, че всъщност няма голямо значение. Тук нямаше останали доказателства, които да се открият.
— Тук сякаш е била цяла шибана армия?
— Ами хората чули за мъртвото негърско момиче. Дойдоха да гледат и аз се опитах да ги държа настрана, но нали знаете как се разчуват подобни неща.
Това вбеси Сам, но той осъзна колко е безсмислено да избухва срещу този глупак. Вместо това се успокои и тръгна към трупа. По това време Шайрил вече беше сива на цвят и почти изсъхнала. Негърството й вече го нямаше. Тя беше просто едно мъртво дете, напомпано от газове, които почти бяха отнели човешкия му облик.
— Чухте ли за джоба? — попита заместник-шерифът. Сам не беше.
— Ърл го намерил вчера, пъхнал го в плик, та Лем да го даде на момчетата от щатската полиция, но тъй като те изобщо не дошли, той го предал в шерифското управление.
— Джоб?
— Така чух. Откъснат от риза. С монограм. На него пишело Р.Дж.Ф. с красиви като слънце букви.
Учудващо, помисли си Сам. Той разследваше и образуваше дела за убийства от тридесет години с прекъсване от пет години заради войната, но никога не бе попадал на такъв късмет. Но при убийствата е така: те не се поддаваха на рационално обяснение и бяха пълни с налудничави постъпки, случайности, приумици — чиста игра на ирационалното във вселената. Като баптист той мразеше убийствата, защото винаги го караха да поставя под съмнение Божията мъдрост, а ако се напрегнеше малко повече, дори Неговото съществувание, въпреки че никога не би промълвил на глас подобна ерес.
— Ще отида да извикам съдебния лекар — каза той на заместник-шерифа. — Време е да махнем това бедно малко момиче оттук. А сега ме чуй. Ако видиш още някой да се качва тук да зяпа представление без пари, прогони го. Разбра ли? Не искам да чувам повече за хора, които се мотаят тук. Не е правилно.
— Сам, та тя е само негърка.
Сам му обърна гръб.
Когато се върна обратно, групата за издирване вече щеше да тръгва. Петима заместник-шерифи с пушки-помпи, карабини и бухалки и лично шерифът, готов да ги поведе в търсене на слава и вестникарски заглавия.
— Не — каза им Сам. — Не още. Вие, момчета, ще можете да се правите на каубои по-късно.
Но доказателството не можеше да се отрече. Един бърз преглед на регистрите в окръжната данъчна служба беше извадил само едно негро с инициали Р.Дж.Ф. Казваше се Реджи Джерард Фулър. Беше на осемнадесет и втори син на Дейвидсън Фулър, най-преуспелия негър в града и собственик на погребално бюро „Фулър“, което погребваше всички черни. От архива се виждаше, че Реджи има шофьорска книжка и достъп до автомобил. Катафалката или по-вероятно до някой от двата по-малки черни форда, които погребалното бюро използваше за превозване на опечалени. И за капак Реджи беше известен като конте: ризите му бяха с монограм.
Досието му в училището показваше, че Реджи е ученолюбиво, макар и не свръхумно момче, което спокойно приемаше, че ще работи за баща си в качеството си на чиновник, защото му липсва дарбата и акълът сам да поеме бизнеса. В досието му нямаше отбелязани произшествия, но в края на краищата беше цветнокож и млад и заради това по дефиниция по-склонен към отклонение от правия път. По-чувствителните хора осъзнаваха, че във всяка чернилка се крие тайният потенциал на изнасилвач и убиец. Той само трябваше да бъде изваден наяве от алкохола или ревността и започваха да святкат ножовете. Заместник-шерифите дори имаха название за престъпленията, които подобно поведение вдъхновява: наричаха ги „Уили свитна Уили“, като например:
— О, здрасти, чух, че снощи си пипнал един „Уили свитна Уили“.
— Аха, проклетата чернилка нарязал жена си с бутилка от уиски. Кучката умря преди шибаната линейка да пристигне. Не обвинявам хората от линейката. И аз не бих отишъл там за нищо на света. — В този случай Реджи беше свитнал Шайрил.
Но Сам беше педант. След като проучи доказателствата, той лично се обади на съдия Харисън и сам шофира осемнадесетте мили до неговата ферма, за да му подпише заповедта за обиск и съдебното разпореждане за възбуждане на дело, ако се наложи.
— Тук не е шибаният Мисисипи — каза той. — Или шибаната Алабама. Ние караме по закона.
И отиде с групата за издирване. Знаеше, че присъствието му значително ще отслаби шумотевицата и излишната ярост в случващото се. Бели заместник-шерифи, които разбиват вратите на негри посред нощ — не, не. Не и в този окръг.