И така, вместо да разбиват с ритник врати, заместниците чакаха отвън, докато Сам и шерифът почукаха на вратата на най-голямата и бяла къща в онова, на което викаха негърска махала, а всъщност беше квартал от шест пресечки, разположени в квадрат в западната част на Блу Ай.
Беше четири сутринта. Замаян, мистър Фулър отвори вратата с пушка-помпа в ръката и Сам беше доволен, че е дошъл, защото заместник-шерифите можеха да открият огън.
— Мистър Фулър, аз съм Сам Винсънт, прокурор на окръг Полк. Мисля, че познавате шерифа.
Автоматично расов страх се изписа на лицето на мъжа: на вратата си виждаше строги бели мъже, а зад тях паркирани до бордюра полицейски коли с премигващи буркани.
— За какво става въпрос?
— Сър, дойдохме да разпитаме вашия син Реджи. И да ви връчим заповед за обиск. Наредил съм на момчетата да бъдат любезни и да се държат професионално, но трябва да проведем разследване. Бихте ли довели, моля, Реджи долу при нас? Да речем, в дневната?
— Какво…
— Мистър Фулър, зная, че сте чули и за другото ужасно престъпление вчера. Една от вашите. А сега трябва да проведем разследването си.
— Момчето ми нищо не е направило — каза мистър Фулър.
— Знаете, че съм справедлив човек, и ви се заклевам, че нито тази вечер, нито когато и да било няма да се случи нищо освен онова, което изисква законът. Аз правя нещата така. Но трябва да изпълним дълга си. През това време заместник-шерифите ще претърсят къщата. Тук имам правен документ, който разрешава това. Заместниците няма нищо да счупят, а ако го направят, ще го платят от собствените си джобове. Но трябва да направим онова, което сме длъжни.
Най-накрая сънливият Реджи беше доведен пред Сам. Можеше да го заведе в управлението за разпит, но реши от уважение към положението на мистър Фулър да проведе първоначалния разпит тук.
— Реджи, къде беше преди пет вечери, това ще рече на 19 юли?
— Тук си беше — обади се мисис Фулър.
— Мадам, оставете го сам да отговаря или ще наредя да го отведат.
Реджи беше доста дебел, с бледа кожа и размити черти, които нямаха връзка с късния час. Очите му бягаха и той не можеше да си намери място. Усмихна се, но никой не отвърна. Премигна и като че ли забрави къде е. За известно време престана да внимава. Носеше пижама с пеперуди по нея. Излъчваше повече объркване, отколкото страх. Нищо в него не внушаваше агресия или склонност към насилие. Но в това отношение негрите бяха странни: спокойни до определен момент, за миг могат да изпаднат в амок.
— Сър — каза той най-накрая, — не си спомням. Просто бях наоколо. Може би в стаята си. Не мога да кажа. Не, мисля, че излязох да се поразходя с голямото старо комби на баща ми.
— Катафалката?
— Да, сър. Излязох да се повозя и това е всичко. И да послушам малко радио, нали разбирате, от Мемфис.
— Някой видя ли те? Има ли хора, които могат да дадат показания къде си бил?
— Не, сър.
— Реджи, ходи ли близо до църквата? Ходи ли в църквата на тази среща, която се е провеждала там онази вечер?
— Не, сър.
— Реджи, чуй ме. Ако си бил на място, за което не искаш баща ти да научи, сега е моментът да бъдеш мъж и да си признаеш. Ходил си в някой от вертепите да пийнеш? Да поиграеш комар или да бъдеш с жена?
— Сър, аз…
— Мистър Сам, моят Реджи е добро момче. Не е гений, но работи здраво и…
— Сам.
Беше шерифът.
— Сам, момчетата намериха нещо.
Това беше. Наистина. Сам отиде в спалнята и гледаше, докато един от заместник-шерифите посочи към малко ъгълче от синя риза, което се показваше между матрака и пружините на сега разхвърляното легло. Сам кимна и заместникът започна да ги разделя: от ъгъла се показа по-голям къс материя. Много внимателно с молив Сам го закачи и го вдигна от леглото. Беше синя памучна риза с липсващ джоб. По нея имаше ръждиви петна, за които Сам знаеше, че са от засъхнала кръв.
— Мисля, че пипнахме негъра — каза някой.
— Окей — каза Сам, — приберете го в плик и го надпишете. Внимавайте. Хората ще следят този случай и не можем да си позволим да сбъркаме.
След това се върна във всекидневната, за да арестува Реджи Фулър за убийство.
Процесът след три месеца свърши за един ден. Семейство Фулър беше готово да похарчи спестяванията си, за да наеме адвокат от Литъл Рок, но Сам разгледа доказателствата и им каза, че ще е по-добре ако накарат Реджи да се признае за виновен и да се остави на милостта на съда. Адвокатът от Форт Смит им каза същото: ризата наистина беше на Реджи, както по-късно се доказа по маркировката на пералнята, и никой не се опита да го отрече. Джобът пасна съвършено със скъсаните шевове на гърдите. Кръвта беше АВ положителна, както тази на Шайрил. Реджи нямаше смислено алиби — тази вечер взел катафалката и просто се „возил из околността“.